Вал Макдърмид - Смърт в сенките

След един дълъг галс зави и тръгна под прав ъгъл спрямо предишния си маршрут. Така щеше да може да навлезе спокойно в залива, да започне да събира полека платното, ще мине в дрейф и после ще завие обратно към средата.

Когато навлезе в залива, забеляза една малка лодка, която сновеше неуверено напред-назад, пресичайки пътя й. Джейн завъртя леко руля и измени посоката, като се надяваше другата лодка да реагира съответно. Но изведнъж лодчицата се наклони рязко встрани и човекът падна във водата. Само за секунди вятърът отнесе лодката в една посока, а течението влечеше човека в друга.

Проклинайки от все сърце глупаците, които не разбират нищо от плаване, а излизат на вода, Джейн запали мотора и започна бързо да прибира платното. За минута се насочи бавно към оранжевата спасителна жилетка — само това се виждаше от този идиот, който явно изобщо не умееше да управлява лодка.

Изравни се с него, спря мотора и спусна стълбичката. Човекът доплува несръчно до нея и се закатери нагоре. От него се стичаше ледена вода.

— Благодаря — каза той задъхано, разкопча жилетката си и бръкна в нея.

— Сигурно изобщо не познавате езерото — каза Джейн рязко и се обърна, за да включи отново мотора. Така и не видя палката, която профуча във въздуха и я удари по тила.

Погледнати отдолу, двете жени, които се движеха по стръмния склон на хълма, приличаха на два курсора, прекосяващи диагонално тъмнозелен екран. Бяха тръгнали от долината Уай при Литън Мил, минаха край дърветата при старата гара и започнаха да се изкачват бързо нагоре, към голия склон, осеян с варовикови скали, където дори овцете избягваха да се катерят. Стигнаха до най-високата точка и Фиона, която се движеше по-бързо по познатия й терен, седна на един заоблен камък, за да изчака Керълайн, която идваше задъхана след нея. Фиона я загледа с приятелска усмивка.

Когато Лесли стана първокурсничка в „Сейнт Андрюс“, тя започна да опознава не само избраната от нея наука, но и самата себе си. Едно от нещата, които можа да разбере, бе и накъде клони сърцето й. Когато я убиха, тя тъкмо изживяваше първата си любов. Разкритието за естеството на тази любов бе още един шок, с който родителите им не можеха да се справят. Фиона обаче не бе учудена, когато се разбра, че сестра й е споделяла леглото си с друга жена. Всъщност Лесли не й беше казала нищо конкретно, но Фиона бе разбрала всичко от начина, по който сестра й говореше за Керълайн Матюз.

Разбира се, двете бяха прикривали отношенията си, затова и Фиона бе единственият човек, пред когото Керълайн можеше да изплаче мъката си. От споделената мъка се роди и тяхното приятелство. Сега, дванайсет години по-късно, двете се срещаха винаги, когато Керълайн идваше в Лондон, разговаряха по телефона или си разменяха писма по електронната поща. Поне три пъти в годината се срещаха, за да направят по някой преход в Пийк Дистрикт 9 9 Хълмиста област в графство Дърбишър. — Бел.прев. .

Керълайн бе останала в „Сейнт Андрюс“ като преподавател по математика. Беше съумяла да продължи да живее живота си, както и Фиона. Но и за двете загубата на Лесли продължаваше да съществува като подводно течение, което винаги присъстваше в приятелските им отношения. Чувството за вина спрямо Лесли, което и двете хранеха, укрепваше още повече приятелската им преданост.

Керълайн се добра до върха, задъхана и зачервена. Рухна на камъка до Фиона и задиша на пресекулки.

— О, господи — произнесе тя с усилие. — Изгубила съм всякаква форма. Това лято се разкиснахме напълно, почти не излязохме вън от града.

— Доколкото виждам, и на фитнес не си ходила — отбеляза Фиона.

Керълайн изкриви лице.

— Джулия ходи на степ аеробика в обедната си почивка и заряза другите упражнения. И двете сме ужасно натоварени с работа, и тя се цупи, когато ме няма две вечери седмично. Непрекъснато се опитвам да започна да ставам рано и да ходя на фитнес преди работа. Но все не успявам.

— Ще се почувстваш по-добре, ако успееш — Фиона отвори раницата си и извади шише с вода.

— Фиона… — в гласа на Керълайн се долавяше предупреждение.

Фиона се засмя.

— Съжалявам, права си. Аз не съм майка ти. Млъквам — тя протегна ръка и Керълайн я плесна лекичко по китката. Този навик бе останал от първите дни на приятелството им и на общата им скръб, когато в мъката си Фиона започна да приема Керълайн като заместител на Лесли и да й досажда с прекомерните си грижи.