Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Фиона отпи от водата и подаде шишето на Керълайн, но тя отказа.

— Ако започна да пия течности при тези температури, след пет минути ще трябва да се усамотя, а наоколо всичко е голо и се вижда от километри.

— Стига да не се обезводниш.

— Фиона! — този път Керълайн повиши тон. — Наистина не си майка ми. Мирувай.

— Извинявай. Сигурно се дължи на това, че живея постоянно с мъж. И то такъв, който през по-голямата част от времето се намира в някакъв паралелен свят.

— Вероятно свят, в който винаги се намира кой да вземе дрехите от химическо чистене и да му сервира храна в определените часове?

Фиона се засмя.

— Кит не забравя такива неща. Само че понякога е така погълнат от работата си, че се случва да си погледне часовника и да установи, че е трябвало да ме вземе отнякъде преди десет минути. Или си пропуска спирката в метрото, защото води задълбочен разговор със себе си, и когато реши да слезе на Лестър Скуеър, се оказва, че вече е в Кенсингтън.

— Как е той всъщност?

Фиона се изправи, натъпка шишето обратно в раницата и я метна на рамо.

— Инат както винаги.

Керълайн, чието дишане вече се бе успокоило, също стана и погледна замислено към Фиона. Фиона никога не се оплакваше от Кит. При това, ако Керълайн трябваше да каже кой от двамата е истинският инат, би посочила без замисляне Фиона. Доколкото се простираха впечатленията й, Кит беше далеч по-отстъпчив. Когато спореха, реагираше бързо и категорично, никога не нападаше така, както правеше Фиона, когато почувстваше слабост в аргументацията на противника.

— Май те е настъпил по опашката — каза тя предпазливо и тръгна редом с Фиона по тясната пътечка, която завиваше по хълбока на хълма. От другата страна се откриваше прекрасна гледка към долината.

— И така може да се каже — Фиона стисна устни и заби поглед в пътя пред себе си.

— Искаш ли да говорим за това?

— Така ме ядосва — избухна ожесточено Фиона. — Онази вечер се скарахме ужасно. Получи анонимна заплаха, че ще го убият, но отказва категорично да отиде в полицията. Казва, че в писмото нямало нищо необичайно, и че му пишели всякакви идиоти, но аз не съм толкова убедена, че е безобидно. Имах много неприятно усещане, когато го прочетох. И след това, което се случи с Дрю Шанд…

— Но нали убийството не е част от серия? — възрази Керълайн. — Във всички материали в шотландските медии се твърди, че убиецът му сигурно е споделял садомазохистичните му наклонности, но нещата са излезли извън контрол. Никъде не се споменава, че има опасност за хора, които не са хомосексуални.

Фиона се намръщи и загледа към хоризонта.

— Това е само една от много възможности. Не знаем дали Дрю Шанд не е получавал заплахи, защото ни е известно само това, което огласява полицията. Знам, би било пресилено да се твърди, че убийството може да е свързано по-скоро с творчеството на Дрю, отколкото с начина му на живот, но съществува и такава възможност, и докато тя съществува, считам, че Кит трябва да приема заплахата по-сериозно.

— Затова ли се скарахте?

— Почти не си говорим оттогава.

— Но Кит вероятно разбира защо реагираш така остро? — попита Керълайн, забърза и отново настигна Фиона.

— Предполагам, че е схванал колко се безпокоя за него — каза хладно Фиона.

— Но работата не е там, така ли?

Фиона не каза нищо. Продължи да крачи уверено напред и се загледа демонстративно към реката, която се разширяваше в яза на старата воденица до Кресбрук.

— Ти не мислиш само за Кит, Фиона. Мислиш и за Лесли.

Фиона се закова на място.

— Това няма нищо общо с Лесли.

Стиснатите зъби подчертаха упоритата линия на челюстта й.

Керълайн спря малко пред нея, обърна се и постави ръка над лакътя й.

— Не е необходимо да се преструваш пред мен, Фиона. Не можеш да понесеш мисълта, че може да го изгубиш, защото си изгубила Лесли и вече знаеш какво означава да убият човек, когото обичаш. И този твой страх преувеличава и най-малкия риск, превръща го в смъртна опасност, а теб — в целодневна бавачка. — Керълайн помълча. Фиона не отговори, затова тя продължи: — Симптомите ми са познати, защото аз правя същото и вбесявам Джулия. Ако закъснее някъде и е без кола, задължително отивам да я прибера. Казва, че се чувства като тийнейджърка, чиято майка се съмнява, че щом си обърна гърба, и малката ще хукне да се натиска с някой квартален гамен. — Керълайн се засмя неуверено. — Навремето, бяхме отскоро заедно, тя отиде на родителска среща и настоя категорично да не я чакам. Затова се навъртах около училището, докато излезе, и тръгнах подир нея. В една тъмна уличка в центъра едва не й изскочи сърцето, защото чу стъпките ми зад себе си и бе решила, че някой я следи, за да я нападне. Тогава разбра, че не се съмнявам в нея, а не мога да овладея собствените си страхове, затова търпи положението, макар да не й харесва. Фиона, трябва да поговориш с Кит, да му обясниш защо си реагирала така панически на това анонимно писмо. След като казва, че е безобидно, най-вероятно е прав, защото познава собствената си кореспонденция по-добре от теб. Но трябва да разбере, че това не е много шум за нищо. Трябва да знае, че поведението ти има основателна причина.