Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Така и стана. Появи се малко след два. Качи се на една от лодките, вдигна платната и потегли. Изчаках да мръкне и тя да се прибере, после свалих една от лодките във водата и се качих на нея. Още преди това бях намерил къде да се скрия — на едно място на брега, където дърветата слизаха до самата вода.

Отново се чувствах нервен. Притесняваше ме мисълта за това, което се налагаше да свърша на другия ден. Имаше толкова много възможни грешки, които бих могъл да допусна и да проваля цялата работа. А на всичкото отгоре накрая трябваше и да убивам. Реших този път да не се придържам толкова дословно към текста. Няма как да я измъчвам с часове. Не бих могъл да издържа такова нещо. А не разполагам и с място, нито пък с необходимото време за нещо толкова сложно.

Реших да я убия набързо с нож. После може да обработя трупа така, че да заприлича на трупа на жертвата в книгата. Важно е какво впечатление ще създам. Да не съм някакъв убиец фетишист, който се вманиачава в детайлите? Аз отправям послание към хората, не задоволявам някаква своя извратена страст. Ако съществуваше друг начин да обясня на тези мръсници, че не могат да пренебрегнат мен и моя живот, щях да избера него.

Опитвам се да не мисля за това, което трябва да направя с трупа й. Стомахът ми и без това не е добре. Просто трябва да си повтарям постоянно, че това няма да ми отнеме много време, и после ще мога да се прибера у дома.

Този път ще им се наложи да ми обърнат внимание.

Ранната утринна светлина беше перленосива. Тънка облачна завеса бе надвиснала над върха на хълмовете в графство Уиклоу и над стоманеносивите води на езерото Киларган. Невероятната пъстрота на есенната гора започваше постепенно да се откроява на зеления фон на хълмовете и да сгрява студения пейзаж.

Джейн Елиъс излезе в настлания с каменни плочи вътрешен двор и подсвирна тихо. На около двеста ярда от къщата имаше редица чинари, чиито корони сияеха в зелено, кафяво и охра. Щом Джейн подсвирна, иззад чинарите излетяха две черно-кафяви светкавици. Когато наближиха, стана ясно, че това са два добермана, които препускаха възторжено по тревата към нея. Джейн вдигна длан и кучетата се заковаха точно пред краката й. Остави ги да поближат ръцете й и след малко каза:

— Стига.

Доберманите послушно продължиха сутрешния си ритуал. Легнаха наблизо и зачакаха, докато тя направи няколко упражнения, за да раздвижи мускулите си след съня. После затича полека, а кучетата скочиха и препуснаха пред нея. За Джейн това беше най-хубавата част от деня. Все още нямаше неспазени обещания, написани изречения, проведени телефонни разговори. Все още всичко беше възможно.

Тя затича по-бързо и тръгна покрай зида, който ограждаше имението й. Пет мили и половина — идеална отсечка за сутрешно бягане. Можеше да обиколи границите на собствения си парк, без да се натъкне на натрапници, без да я дебнат любопитни очи — и без да се страхува от нищо.

Очите на човека от охраната, който следеше всичко, заснемано от многото камери на монитора, не влизаха в сметката. В края на краищата, нали тя му плащаше, за да не изпуска нищо от поглед. Не й пречеше, че я гледа, докато тича. Те обитаваха различни вселени — той седеше в онова помещение без прозорци, масивното му тяло бе натъпкано в риза със защитен цвят и тъмносини панталони, на колана му бе окачена радиостанция, а незначителният му животец протичаше някъде другаде; тя тичаше в свежия въздух, по своята земя, прибрала с лента изрусената на кичури коса, стегнатите й мускулести крайници бяха облечени в лек спортен екип, а краката й отмерваха равномерен ритъм, докато тя обмисляше работата, която й предстоеше сутринта.

След тичането отведе кучетата в помещението, където ги почистваха от калта и им сипа нарязани пържоли и сухи бисквити, обогатени с витамини. Докато доберманите все още душеха храната си, тя вече прекосяваше кухнята на голямата джорджианска къща. Влезе в личната си баня, която никой друг нямаше право да ползва, дори и любовникът й Пиърс Финеган. Точно пет минути под топлия душ, после една струя ледена вода, за да затвори порите на кожата й и Джейн премина към следващия етап от дневната си програма. Изтърка енергично тялото си с хавлиена кърпа, после се намаза от брадичката до пръстите на краката със скъпо тоалетно мляко. Овлажняващ крем за лице, гел около очите, тъмночервено червило.

Облече джинси и карирана риза и се върна в кухнята. Закуската й се състоеше от салата от пресни плодове, филия пълнозърнест хляб с фъстъчено масло и чаша доматен сок. Навремето тежеше с петнадесетина килограма над нормата. Това бе едно от многото неща от някогашния й живот, които никога не би допуснала да се повторят.