Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Лицето, което имаме предвид, отговаря на показателите, така че имаме основание да го подозираме. Името му е Мигел Хосе Делгадо. Ерген, на двайсет и девет години. Допреди два месеца е бил собственик на малка бакалница. Магазинчето обслужвало предимно местни жители. Търговията западала, според Делгадо поради това, че жителите на централната част били изтласквани към предградията.

Живеел в малък апартамент зад магазина. Собствениците на сградата искали да я продадат на голяма американска хотелска верига. Имало сериозна съпротива, оглавена от Делгадо. Според живущите наоколо, говорел с голямо ожесточение против предвижданите промени. Твърдял, че туристите са като раково образувание, унищожаващо истинския живот на Толедо. За отбелязване е, че един от свидетелите го е чувал многократно да казва, че „няма да си продаде задника“ на американците.

Преди два месеца собственикът на сградата разбрал, че Делгадо заминава за два дни. Когато се върнал, вратата на магазина му била закована с дъски и той не могъл да влезе и в жилището си. Собственикът бил пренесъл имуществото му и стоката от магазина в нов апартамент, на около три мили на юг от града. Дали на Делгадо ключовете от новия апартамент и „голяма сума в брой“ и му обяснили, че вече няма какво да прави в тази сграда. Съседите не обичали особено Делгадо и е по-вероятно упадъкът на търговията му да се дължи на това. Описват го като „мрачен и неуслужлив“, макар някои да твърдят, че можел да бъде много приятен събеседник, ако си го поставел за цел, особено когато говорел на любимата си тема, а именно историята на Толедо. Живеел сам и доколкото е известно, нямал приятелка. Както виждате, отговаря много точно на показателите на профила — не само географския, но и психологическия.

Имаме само един проблем. Не можем да открием къде живее Делгадо. Никой никога не го е виждал около новия му апартамент. Всъщност две седмици, след като трябвало да се нанесе, съседи повикали полицията, защото от апартамента се носела неприятна миризма. Когато разбили вратата, установили, че хранителните стоки от магазина са се развалили.

За щастие, въпреки че все още не можем да хванем следата му, убиецът не е нападнал нова жертва.

Благодаря ви още веднъж за помощта. Без вас, все още нямаше да знаем какъв е човекът, когото търсим.

Ще ви държа в течение за хода на следствието.

С най-добри пожелания:

Фиона дочете писмото докрай и се усмихна. По всичко личеше, че поне един полицай е на път да приключи с успех разследването. Досега се бе притеснявала, че в следващото си съобщение Берокал ще я уведоми за ново убийство. Но по някаква причина Делгадо — ако наистина той бе убиецът — не бе предприел нищо ново. Или просто още не бяха открили трупа.

Каквато и да бе истината, тя не можеше да направи нищо повече. Изключи компютъра и заслиза надолу по стълбата. Когато стигна предпоследната площадка на стълбата, видя Кит, който стоеше на прага на кабинета си. Държеше в ръка някакъв лист. Беше видимо разтревожен.

— Какво става? — попита тя.

Той вдигна поглед към нея. Очите му бяха разширени, а когато проговори, гласът му прозвуча неестествено високо.

— Заплашват ме със смърт.

Кит подаде листа на Фиона. Тя го хвана много предпазливо за горния ляв ъгъл. Листът беше с формат А4, сгънат два пъти, за да влезе в стандартен плик. Не се отличаваше по нищо от всяка друга компютърна разпечатка. Стандартен шрифт, нищо необичайно при оформлението. Фиона регистрира първо тези подробности, докато събираше сили да прочете същинския текст.

„Кит Мартин, ти си крадец. Крадеш плода на чужди творчески усилия и опетняваш доброто име на хората. Крадеш това, което не можеш сам да създадеш. А лъжите ти лишават други от това, което им принадлежи по право.

Твоето творчество е бледо отражение на чужда светлина. Правиш всичко възможно, за да унищожиш всякаква конкуренция. Отнемаш чуждото, унищожаваш го. Ти си вампир и пиеш кръвта на хората, на чийто талант завиждаш. Знаеш, че е така. Вгледай се в жалката си, мизерна душа и няма да бъдеш в състояние да отречеш това, от което ме лиши.

Дойде време за разплата. Не заслужаваш нищо друго, освен моето презрение и омразата ми. Ако се налага да те убия, за да получа това, което по право е мое, така и ще стане.

Аз имам право да избера деня и часа. Вярвам, че занапред няма да спиш спокойно — не го и заслужаваш. Ще се забавлявам добре на твоето погребение. А после ще се издигна като феникс от твоята пепел.“