Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— А може пък Блейк да е напълно невинен.

Фиона завъртя отрицателно глава.

— Съвпаденията са прекалено много. — Тя започна да отмята на пръсти. — Знаем, че е бил на Хампстед Хийт същия ден. Знаем, че има воайорски фантазии. Известно ни е, че е знаел подробности за състоянието на трупа, които никога не са били огласявани. Да предположим, че човекът, който е бил на Хампстед Хийт същата сутрин, е същевременно и единственият човек, комуто някакво неидентифицирано лице е съобщило в неизвестна кръчма как точно е изглеждал трупът, според мен е малко прекалено. Всички причини, поради които Блейк е бил заподозрян, добиват друго обяснение — той просто е видял какво се е случило.

— Ако си права — а теорията ти ми се струва много убедителна — иронията в случая е, че Френсиз Блейк би могъл наистина да помогне на следствието — каза Кит. — Той знае за убиеца повече от който и да било друг.

— Ако от самото начало, в деня след убийството, се бяха държали с него като със свидетел, а не като със заподозрян, нещата може би щяха да се развият по друг начин, но… — Фиона сви рамене.

— Не е много сигурно. — Стив въздъхна. — Така или иначе, оплескахме всичко. Но мисля, че ти си права, Фиона. Не съм стопроцентово убеден, но ще имам предвид заключението ти.

Фиона го огледа замислено. Бе свикнала Стив да приема идеите й безрезервно. Тази негова необичайна предпазливост доказваше, че се намира под огромно напрежение. Не бе искала да се замесва в случая, но сега беше доволна, че се е опитала да му помогне поне малко.

— Надявам се да ти свърши работа — каза тя. Тонът й бе далеч по-смирен от обичайния, с който защитаваше професионалните си заключения.

— Не разбирам едно — намеси се Кит. — Защо Блейк не е признал истината, когато накрая го арестувахте по обвинение в убийство? Искам да кажа, това е бил очевидният изход! „Не бях аз, но видях човека, който го направи“.

— Би го сторил, ако не беше напълно уверен, че съдът никога няма да повдигне обвинение срещу него. Знаеше отлично, че не съществуват никакви веществени доказателства, които да го свързват с престъплението — каза Фиона. — Адвокатът му беше с него, нали, Стив?

— От самото начало. На първия разпит след ареста отказа да говори. Когато представихме доказателствата, адвокатът му поиска да поговори с него насаме. Когато се върнаха, Блейк призна само едно — че е бил на Хампстед Хийт същата сутрин. Твърдеше, че изгубил представа за времето, докато се разхождал и после разбрал, че закъснява за работа — затова тичал, когато го видели свидетелите. Що се отнася до казаното и написаното от него, когато са му залагали клопка, беше абсолютно категоричен, че става дума за чиста фантазия и нищо друго.

— Значи когато са разговаряли насаме, адвокатът го е убедил, че обвинението никога няма да издържи в съдебната зала — каза Кит. — И този мръсник си е седял доволно с пълното съзнание, че вие никога няма да знаете какво точно се е случило със Сюзън Бланчард, за разлика от него. Какъв гаден боклук е този човек!

Фиона кимна.

— Вероятно се е надявал обвинението да бъде отхвърлено при първото изслушване. Но сметките му се оказали криви, затова прекара осем месеца в предварителния арест. На този етап е нямал вече друг изход. Не би могъл изведнъж да промени показанията си и да признае какво е видял — защото вие бихте били толкова вбесени, че сигурно бихте го подвели под отговорност за съучастие. Вероятно вече е натрупал ужасно много омраза към полицията.

Кит се облегна на стола си.

— Не мисля. Не го ли видя по телевизията? Той просто се наслаждава на ситуацията. Това е върхов момент в живота му. Не само че е натрупал тези забележителни спомени, които му доставят удоволствие всеки път, когато преживява отново видяното, но има и допълнителното удовлетворение, че благодарение на него полицаите се представиха на обществеността като пълни идиоти.

— На всичкото отгоре ще получи и пари за това — изръмжа Стив. — Сериозна парична компенсация за незаконно лишаване от свобода, без да броим всичко, което изсмуква от вестниците. — Той въздъхна дълбоко. — Понякога ми идва да се разплача.

На мекото осветление в трапезарията лицето му изглеждаше още по-изпито от обикновено.

Настана дълго мълчание. Като че ли на никой вече не му се ядеше… Кит взе бутилката и напълни отново всички чаши.

— Какво можеш да направиш оттук нататък? — попита той Стив.

— Вероятно да започна отначало. След като не е бил Френсиз Блейк, някой друг е отишъл същата сутрин на Хампстед Хийт и е убил Сюзън Бланчард. Трябва да прегледаме наново всички свидетелски показания и да разпитаме отново свидетелите.