Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Мислиш, че Блейк е видял убийството? — намеси се нетърпеливо Кит.

— Не почвай и ти като Хорсфорт — каза Стив. — Теоретизираш, без да разполагаш с данни. Може да е бил друг човек, който да е разказал на Блейк за видяното. Нека първо изслушаме Фиона.

Кит вдигна очи към небето.

— Забравих, че не може без цялата лекция. Никакво прелистване до последна страница, за да видим кой е убиецът — той поклати глава с добродушно примирение.

— Защо да променяме утвърдените навици? — усмихна се очарователно Фиона. — И така, ето какво мисля. От самото начало ни става ясно, че търсим самоуверен престъпник. Стигаме до този извод, защото Хампстед Хийт е място, открито за обществеността и съществува голяма опасност случайни минувачи да забележат, че се извършва престъпление посред бял ден. Освен това начинът, по който е оставено тялото, говори за опитен от наша гледна точка престъпник. Обаче досието на Блейк е крайно оскъдно и не демонстрира никаква ескалация, особено пък към подобен род престъпления. Това е първото, което ме накара да се усъмня, че той е извършителят.

— Чакай малко — възрази Кит. — Не можеш да твърдиш, че само защото няма досие в полицията, не е извършвал престъпления от вида, който ескалира към убийство по сексуални подбуди. Може да се е оказал достатъчно умен, за да ги прикрие, или просто да е имал късмет.

— Така е — призна Фиона. — Затова и не отписах Блейк само въз основа на това съображение. Не бих го отхвърлила като вероятен убиец и само въз основа на факта, че порнографската литература, открита от полицията в жилището му, макар и със садомазохистичен уклон, не включва снимки или описания, подобни на състоянието на трупа. И все пак тази подробност усили задръжките ми, защото престъпникът трябва да е имал конкретния образ във фантазията си — ако не от порнографската литература, то от някакъв случай в миналото му, горе-долу от времето, когато се е оформяла сексуалната му идентичност. Но проучванията на Стив не откриха нищо от този род в миналото на Блейк. Така че според мен това поставя още една въпросителна зад името на Блейк.

Стив се бе привел напред, опрял лакти на масата, и слушаше съсредоточено. Дотук всичко, което Фиона бе казала, отговаряше на собствените му убеждения. Но открай време знаеше, че убедителният начин, по който тя подреждаше мислите си, изясняваше събитията, а понякога и ги разместваше така, че картината се променяше. Усещаше накъде бие, и се чудеше дали предположението на Кит е правилно.

— Друго нещо, което бих добавила към профила на престъпника — продължи Фиона, — е, че той има проблеми в общуването с другия пол. Това отново не важи за Блейк. Имал е приятелка, а успоредно с това се е свързвал и с напълно непознати жени чрез обяви за запознанства. Няколко от жените, които свидетелстваха след призива на полицията, твърдят, че не е имало проблеми при сексуалните им контакти, макар някои да заявяват, че се е държал прекалено властно като партньор, за да пожелаят да продължат връзката си с него. Накратко казано, мъж, който няма проблеми в социалните и сексуални контакти с жените.

— Значи се справя по-добре от мен — отбеляза Стив. — Но ти си права. Това е една от причините, поради които и аз не можах да повярвам, че Блейк е извършителят. Не е някакъв комплексиран девственик, нито пък е имал нужда да бие жени, за да получи сексуално удовлетворение.

— Всичко това ми беше известно, преди да прочета описанието на организирането на клопка за Блейк — знам, че е било известно и на Стив. Но когато прочетох всички разговори между Ерин Ричардс и Френсиз Блейк, ми стана ясно, че той знае повече за убийството на Сюзън Бланчард, отколкото би могъл да научи от публикациите във вестниците. Знаел е например, че ръцете й са били събрани в молитвена поза, че пръстите са били сключени. От момента на арестуването си Блейк упорито твърди, че е чул тази подробност в някаква кръчма, но не можа да опише лицето, което според него му я е съобщило. Но към това ще се върна по-късно.

Кит кимна. Въпреки присмеха си, той бе увлечен от изложението на Фиона не по-малко от Стив. Беше убеден, че е познал, и че знае окончателния извод, но въпреки това му бе интересно да чуе как ще се аргументира тя. След толкова време, прекарано заедно, той не бе престанал да следи с интерес начина, по който тя разсъждаваше — толкова аналитично в сравнение с неговия чисто интуитивен подход.

— И двамата сме затаили дъх — каза той.

Фиона не се остави да бъде отклонена от темата и продължи.