Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Но всичко това беше минало. Сега той се интересуваше единствено от отмъщението.

В таксито, на път към дома на Стив, Кит бе необичайно мълчалив. Фиона прояви достатъчно разум да не го принуждава да говори за това, което ангажираше мислите му. Опиташе ли да го заговори, той просто щеше да заяви нацупено, че нищо не го тревожи. Както повечето мъже, и той реагираше остро на съзнанието за собствената си ранимост. Фиона не искаше да го дразни допълнително, затова просто сложи ръка на коляното му и предпочете да мълчи. Вече излизаха на Пентънвил Роуд, когато Кит най-сетне проговори.

— Знам, че е невероятно, но наистина не се бях сетил, че убиецът на Дрю може да избере мен за следваща жертва — каза той, облегна глава на седалката и въздъхна. — Въпросът е дали това наистина са глупави фантазии или не.

— Нормалната реакция е да не обръщаш внимание на такива мисли — каза Фиона. — От къде на къде ти да си набелязан за следващата жертва на убиец, който е извършил предишното си престъпление на четиристотин мили оттук? Защо ти е да си внушаваш такова нещо? Ако — подчертавам, ако — убийството на Дрю Шанд е първото от цяла серия, ние все още не знаем каква негова отлика го е превърнала в мишена на убиеца. Хомосексуалността му? Творчеството му? А може би нещо от миналото му, за което никой от нас и не подозира? Или садомазохистичните му наклонности? Всички тези показатели си струва да бъдат обмислени, а ти отговаряш само на един от тях. От гледна точна на статистиката шансът ти да станеш жертва на сериен убиец е практически несъществуващ.

— И така да е, трябваше да се сетя, че някой луд може да ме е включил в списъка на жертвите си — каза рязко Кит. — Предполага се, че имам добре развито въображение. Ти се сети, а аз — не.

Фиона стигна ръката му над лакътя.

— Да, но огледалото, в което аз виждам света, е по-криво от това, в което го виждаш ти. Освен това те обичам и имам законното право да се тревожа неоснователно за теб.

Кит изръмжа и я притисна по-силно към себе си.

— Не се ли дразниш понякога, задето винаги се оказваш права?

Тя се усмихна.

— Като те бива в нещо, няма защо да се отказваш от него. И понеже призна правото ми да се тревожа за теб, искам да ми обещаеш да не разговаряш с непознати.

Кит сви рамене.

— Такова обещание е много лесно за изпълнение. Поне докато излезе следващата ми книга.

Таксито спря пред четириетажна къща в Излингтън. Стив живееше на партерния етаж. Можеше да си позволи по-голям апартамент, но прекарваше толкова малко време вкъщи, че не намираше смисъл да се занимава със смяна на жилища. Две спални — едната, от които използваше за кабинет — кухня и трапезария, откъдето през френски прозорец се излизаше на двора, и една дневна, в която се побираха два дивана и едно кресло. Повече не му и трябваше. Обзавеждането беше съвсем семпло. Фиона харесваше сдържания му стил, но Кит се дразнеше от клиничната чистота на линиите. Така или иначе, и двамата бяха убедени, че Стив надали забелязва обстановката. Стигаше му да се чувства удобно.

Ниските токове на Фиона затракаха по каменните стълби пред входа. Кит я последва. Възхищаваше се на отблясъка на светлината от уличните лампи върху кестенявата й коса. Стори му се толкова хубава, че се усъмни дали я заслужава. Застана зад нея, и докато тя натискаше звънеца, я прегърна, целуна отстрани шията й и прошепна дрезгаво:

— Обичам те, Фиона.

Фиона се засмя и отвърна тихо:

— Знам.

В този момент Стив отвори вратата и каза с широка усмивка:

— Дръжте се прилично! Какво ще кажат съседите?

Последваха го по дългия коридор към трапезарията. Масата беше отрупана с всевъзможни салати, сирена и пастети, откъм кухнята миришеше приятно на картофи и праз. Стив преживяваше предимно от супа. На печката му винаги имаше тенджера с нарязан зеленчук. Не готвеше нищо друго, освен супи. Кит обичаше да се присмива на кулинарната му ограниченост, но бе принуден да признае, че когато става дума за супи, Стив е ненадминат майстор и тъй като репертоарът му не бе никак малък, той вероятно провеждаше повече готварски експерименти от самия Кит.

— Лошото е само, че супата може да се сервира единствено в дълбока чиния и може да се яде единствено с лъжица — бе казал той веднъж. — Много предсказуемо ястие.

— Затова пък моите гости нямат нужда от инженерно образование, за да си нарежат вечерята — бе възразил Стив. — Спомням си как успях да разхвърлям твоя специалитет от агинари из цялата ти къща. Освен това при моя начин на живот имам нужда от храна, която да си затопля веднага, когато се прибера. При всички положения по-добре супа, отколкото сандвич с бекон.