Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Фиона слезе от подиума и го целуна леко по бузата.

— Днес работих като парна машина, но парата ми свърши преди около час. Тогава се сетих, че днес има премиера на новата книга на Адам Честър — в „Крайм ин Стор“, от шест часа. Реших да мина оттук и да проверя съществува ли макар и минимален шанс да ме придружиш — двамата се упътиха заедно към вратата.

— Нали не си забравил, че ще вечеряме у Стив? — попита Фиона.

— Канени сме чак за осем. Защо пък да не обърнем някоя и друга чаша на разноски на издателя мимоходом? Да припомня на конкуренцията, че все още участвам в играта. Както решиш, скъпа. Ако имаш други планове, ще се срещнем направо у Стив.

Кит обви кръста й с ръка и я притисна бързо към себе си, преди да излязат във вътрешния двор на факултета по психология.

Фиона се позамисли. Не я очакваше нищо по-спешно от проверяването на студентски писмени работи, а те можеха да почакат до утре.

— Само да погледна в кабинета си, да не би през последния час да е възникнало нещо, и тръгвам с теб.

Книжарницата за криминална литература беше препълнена с писатели, колекционери на първи издания и почитатели на романите на Адам Честър — прекрасно написани, поставени в петдесетте години, те превеждаха читателите през сложните плетеници на следствени процедури. По повод новата книга, която беше десета в поредицата, издателите му бяха преиздали предишните с нови корици. Снимките на мъгляви силуети по тях хармонираха с мрачната атмосфера на романите. Издателят и рекламният му агент стояха гордо до изложените книги и се усмихваха окуражаващо на потенциалните купувачи.

Още в мига, когато се появи на вратата, Кит бе заобиколен от едно възторжено трио — жени, които се появяваха на всяка премиера на криминална литература в столицата и очевидно предпочитаха него пред всички останали писатели. Фиона веднага им го предостави, промъкна се през тълпата и си взе чаша бяло вино. Кит беше професионалист; щеше да поговори с жените достатъчно дълго, за да затвърди убеждението им, че е приятен и непресторен човек, и веднага след това щеше да се измъкне, за да се отдаде на професионални клюки с приятели и колеги. Що се отнася до нея, нямаше нищо против да седи и да го наблюдава как се справя със ситуацията.

— Страхотен професионалист е — разнесе се възторжен шепот в ухото й. Фиона незабавно разпозна изискания единбъргски акцент на Мери Хелън Марголис, обърна се и я целуна.

— Мери Хелън, каква приятна изненада — каза тя напълно искрено. Не можеше да понася мелодраматичните исторически криминалета, чиято главна героиня бе по-малката сестра на Флора Макдоналд 7 7 Флора Макдоналд (1722–1790) — Героиня на шотландското якобитско движение, която помага на Чарлз Едуард Стюарт, претендент за британския престол, да избяга от Шотландия след потушаването на бунта на якобитите (1745–1746 г.) — Бел.прев. , но имаше слабост към самата Мери Хелън, не на последно място и заради острия й език. — Кой вятър те довя дотук чак от шотландските планини?

— Налагаше се. Трябваше да разговарям с някакъв отвратителен дребосък от Би Би Си, който прави телевизионен сериал по книгите ми с Мораг Макдоналд.

— Но това е чудесно, нали?

Лицето на Мери Хелън се изкриви, като че ли бе захапала кисела ябълка.

— Нямаше да си толкова убедена, ако знаеше кого са избрали за ролята на Мораг.

— Кажи ми най-лошото — Фиона бе прекарала достатъчно време с писатели, за да знае как точно да реагира.

— Рейчъл Трилинг — гласът на Мери Хелън преливаше от неодобрение.

— Тя не беше ли… — Фиона се опитваше да се сети какво й напомня името. — Не е ли певицата от онзи рок състав, „Дед Соулс“?

Мери Хелън повдигна вежди.

— Боже мили! — възкликна тя. — Поне намерих жив човек, който да е чувал за нея. Но какво може да се очаква от продуцент, който смята, че „бяла кокарда“ е някаква тропическа птица?

— О, Мери Хелън, наистина съжалявам — каза Фиона.

— Най-добре ще е да последвам обичайния съвет на Кит, да прибера парите и да си кротувам — каза Мери Хелън с мрачна усмивка.

— Като изключим това, как е животът?

— Би бил значително по-приятен, ако ми подадеш още една чаша вино — отвърна Мери Хелън. Фиона изпълни молбата й, но не можаха да продължат разговора си, защото управителят на книжарницата започна встъпителното си слово. Адам говори кратко и остроумно за новата си книга, после прочете един откъс, отговори на няколко въпроса на публиката и дойде време за раздаването на автографи.