Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Докато купувачите чакаха на опашка пред масата, където седеше Адам, Кит се огледа из помещението.

— Охо! — обърна се той към двайсет и няколкогодишния Найджъл Съдърн, който пишеше пародии на черни криминални новели. — Май трябва да спасявам Фиона от ноктите на Лудата Мери Хелън.

Найджъл повдигна фино очертаните си вежди.

— Струва ми се, че дамата на сърцето ти може да се справи великолепно с шотландската харпия. Как се чувстваш всъщност като спътник в живота на жена, която по цял ден се рови в перверзните фантазии на психопати?

— Колкото и странно да ти се струва, ние рядко разговаряме за работата й. Имаме и други интереси — отвърна Кит. — Пък и тя не върши нищо подобно. Не се занимава с психоанализа, а с компютърен анализ.

Найджъл поклати съчувствено глава.

— На твое място щеше да ми бъде трудно. Искам да кажа, трябва да е властна жена. Не ти ли обяснява постоянно къде си сбъркал?

Кит го тупна добродушно по рамото.

— Още не знаеш нищо за живота на възрастните, нали? Виж какво, Найджъл, ако някога имаш късмета да срещнеш жена, дори наполовина толкова умна, интересна и привлекателна като Фиона, ще трябва да положиш известни усилия. Запиши се на подготвителен курс, преди да я поканиш на среща за първи път.

Без да изчака отговор, Кит се запровира през тълпата към двете жени и Мери Хелън потъна в мечешката му прегръдка.

— Как е кралицата на шотландските планини? — попита той и я целуна звучно по бузата.

— Вече по-добре, защото видях теб и Фиона. Ако трябва да бъда честна, дойдох тук тази вечер с надеждата да видя весели и оживени хора. Тази история с Дрю Шанд хвърли тежка сянка върху всички автори на криминални романи в Шотландия. От две седмици постоянно държим връзка по телефоните, за да се убедим, че всички сме още живи.

— Мери Хелън, трябвало е да станеш драматична актриса — каза шеговито Кит.

— Говоря съвсем сериозно, Кит — възрази Мери Хелън. — Шокът беше ужасен за всички ни.

— Но защо мислите, че някой от вас е застрашен? — попита Фиона. — Доколкото разбирам, полицията е почти напълно убедена, че Дрю е убит от човек, с когото се е запознал в онзи гей клуб, как му беше името?

— „Бреговете на Варвария“ — суфлира Кит. — Така че, освен ако не водиш двойствен живот и нямаш контакти със садомазохисти, за които ние не подозираме, надали си в опасност — каза той успокоително и обгърна с ръка раменете на Мери Хелън.

— Де да имах такива вълнуващи тайни — каза сухо Мери Хелън. — Но нещата не са толкова прости. В края на краищата, начинът, по който бе убит Дрю, възпроизвежда буквално начина, по който е убита едната жертва в първия му роман. Трудно е да не направиш извода, че който и да е убиецът, вероятно страда от някаква болезнена пристрастеност към жанра. Фиона, ти знаеш повече за тези неща. Не си ли съгласна с мен?

Прикована от проницателните сини очи на Мери Хелън, Фиона сви рамене.

— Трудно е да се каже. Не знам за случая нищо повече от всеки друг, който е чел вестници и е ровил из Интернет.

— Трябва да имаш някакви предположения — настоя Мери Хелън. — В края на краищата, това ти е работата. Хайде, не се стеснявай, всички сме близки хора.

Фиона направи гримаса.

— Според мен убийството носи всички белези на престъпление, извършено от маниак, който е следил Дрю. Някой, който е развил нездраво пристрастие към него и неговите книги — до такава степен, че в даден момент е решил да се излекува от манията си, като унищожи обекта й. Това, че самият Дрю му е осигурил идеалния сценарий, е най-злощастният момент в цялата история. Ако предположенията ми са верни, всички вие, останалите автори на криминални романи, сте в пълна безопасност, както и преди убийството на Дрю. Маниаците, които следят продължително жертвите си, не прехвърлят манията си от един обект на друг.

— Видя ли, Мери Хелън? Вече можеш да спиш спокойно — каза Кит.

— Не се опитвай да се държиш покровителствено, Кит Мартин — сопна се Мери Хелън и го удари шеговито по рамото. — Благодаря ти, Фиона. Наистина ме поуспокои. Като се върна на север, ще уведомя колегите за мнението ти.

— Чакай малко! — възрази Фиона. — Не мога да твърдя нищо със сигурност. Това, което казах, си е чисто гадаене.

Мери Хелън й се усмихна лъчезарно.

— И така да е, звучи ми по-смислено от баналните фрази на полицията. А сега ви оставям — трябва да поговоря с рекламния си агент, ако успея да го откъсна за малко от Адам.

Докато се отдалечаваше, Фиона поклати безпомощно глава.