Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Не се забелязва значително изкривяване на границите на червената зона. Това означава, че е много вероятно лицето, отговорно за вандализма и побоите, да е извършило и убийствата. Виждате ли тъмнолилавата зона?

Берокал кимна.

— Зоната за отстъпление, нали? Ако не е в червената, може да е в лилавата?

— Точно така. Начинът, по който тази зона измени цвета си при въвеждане на данните за убийствата, може да не носи голяма статистическа значимост, като се има предвид специфичния му подход към местата, където оставя труповете, и че тези места имат пряка връзка с естеството на престъпленията му. Но аз се изкушавам да поема известен риск и да заявя, че не е изключено да е сменил местожителството си в периода между побоите и първото убийство.

Берокал се намръщи.

— Защо мислите така?

— Независимо от това дали една система е последна дума на техниката, при интерпретацията винаги остава място за професионалния инстинкт. Бих защитила теорията си, като кажа, че съм използвала многократно тази система за географско профилиране, и че съм развила известен усет за значението на всички тези образи, който надхвърля инструкциите за интерпретация в наръчника. Освен това нещо във формата ме навежда на мисълта за промяна на местожителството. Съжалявам, но не мога да кажа нещо по-научно обосновано.

— Значи това, което научихме, няма стойност.

— Не, далеч не е така. Ако той наистина се е преместил, това е станало сравнително скоро. В периода между последния побой и първото убийство. Сигурно има общински регистри, където може да се проследи смяната на адреси на постоянните жители на града, и дали някой е освобождавал жилището си преди около два месеца. Може и да греша, може той още да живее в червената зона. Но ако аз ръководех операцията, бих определила като най-важна задача прегледа на имената на живущите в червената зона, които са се изнесли през споменатия период.

— Мислите, че се е преместил, за да ни е по-трудно да го намерим? — попита Берокал.

— Не. Не мисля, че прави толкова дългосрочни планове. А може и да не е напуснал жилището си по личен избор. Може да е бил принуден, защото общината е намерила на сградата ново предназначение, свързано с туризма. Може да е възприел това като крайно предизвикателство. Ако действително е станало така, нищо чудно тъкмо този фактор да е унищожил задръжките му и да го е тласнал към убийство. Вероятно омразата е тлеела в него от доста време, съдейки по сравнително широките граници, в които се включват датите на предишните престъпления. Може би е водел някаква юридическа битка с общината за старото си жилище и накрая я е изгубил. И тогава е решил да си отмъсти на хората, които в неговите очи са виновни за всичко. — Фиона се облегна на стола си. — Знам, че може да звучи като изсмукано от пръстите, но ако познавате диапазона на психопатичните мотиви за убийство, този не е по-невероятен от много други. При това обяснява някои характеристики на убийствата, които не могат да се обяснят, ако приемем, че убийствата са по сексуални подбуди.

— Така, както го обяснявате, и на мен ми звучи логично — кимна Берокал. — Можете ли да ми разпечатате всичките карти? Искам да проследя тази линия на разследването колкото е възможно по-бързо.

Фиона кимна.

— Разбира се. В момента готвя и пълния си доклад, в който съм включила всички свои аргументи и начина, по който съм стигнала до тях. Ще приложа и приблизителен психологически профил на извършителя.

Берокал се намръщи.

— Доколкото си спомням, не одобрявахте поведенческите анализи?

— Мисля, че сами по себе си те нямат особено висока стойност. Но когато имат логическа връзка с данните от статистическото групиране на престъпленията и географското профилиране, и те могат да бъдат от полза.

Берокал явно не беше убеден.

— Та кога ще бъде готов докладът ви?

— Мога да го привърша още днес.

— Чудесно, тогава ще мога да го раздам на хората от екипа си. Моля ви утре да присъствате, когато ги инструктирам, за да отговаряте на въпросите им и да изслушате възраженията им, ако има такива.

Фиона кимна.

— Разбира се.

Берокал стана.

— После сигурно ще искате да отпътувате?

Фиона се усмихна.

— Предположението ви е правилно. Няма какво повече да направя за вас, затова ще е най-добре да се прибера у дома.

Той кимна.

— Оставям ви да работите по доклада — каза той. — Благодаря ви.

— Няма защо — отвърна тя разсеяно. Вече се бе съсредоточила върху следващата задача. Колкото по-бързо приключеше, толкова по-скоро можеше да се замисли сериозно за всичко, свързано със завръщането й у дома.