Вал Макдърмид - Смърт в сенките

С обич:

Фиона затвори писмото на Стив. Щеше да му отговори по-късно. Беше много мило от негова страна да се погрижи да ги уведоми за новините около Дрю, но тя не искаше да се разсейва с мисли за Френсиз Блейк. Имаше работа за вършене. Докато чакаше пристигането на Берокал, провери още веднъж правилно ли е насложила схемите си върху картата. Точно когато приключи, Берокал влезе забързано и започна да се извинява, че я е накарал да го чака.

— И тъй, какво ще ми покажете?

На екрана картата на Толедо не беше цветна. Улиците и алеите бяха очертани в черно на светлосив фон.

— Ето как функционира системата — започна да обяснява Фиона. — Започнах с уличната мрежа. Снощи въведох данните за събитията, които ме интересуват.

Тя не спомена, че новините от Англия бяха събудили в паметта й спомени, които й попречиха да заспи. Цяла нощ се беше въртяла в леглото и сега беше изтощена. Нямаше намерение да предизвиква съчувствието на Берокал. Нещо повече, не желаеше да дава повод на някого да твърди, че работата й е под обичайния стандарт, защото е била разстроена. Така че продължи да отпива от картонените чаши кафе, които младшите следователи бяха оставили на бюрото й, и се опита да прикрие умората в гласа си.

— Да видим първо случаите с прояви на вандализъм.

Натисна няколко клавиша и екранът сякаш оживя. Върху картата се очертаха няколко петна в ярки сигнални цветове — от морскозелено през синьо и тъмно лилаво до яркочервено. Зоните, очертани в червено, бяха само две, и то много малки — и двете на запад от катедралата и Пласа Майор.

— Програмата определя различните нива на вероятност с различни цветове. Извършителят на вандалските прояви, които групирах, най-вероятно живее в маркираните с червено зони — каза Фиона и посочи с молив към екрана.

— Много интересно — каза тихо Берокал.

— Не ме питайте на какъв принцип функционира. От математика не разбирам нищо, това оставям на компютърните гении. Знам обаче, че има ужасяващо висок процент на точност на резултатите. — Тя изчисти цветовете от екрана. — Сега следва същата картина за групата на побоите над туристи. — Ярките цветове отново запулсираха по екрана. Този път червените зони бяха три. Една от тях бе почти идентична с по-голямата от двете предишни, докато другите две се намираха по на север.

— Струва ми се, че причината за отклонението в последните две зони се дължи на това, че нападателят е знаел откъде идват жертвите му и мястото на нападението е зависело от това — каза тя и посочи последните две червени зони. — Вижте сега какво става, когато слея двете групи от резултати.

Фиона натисна няколко пъти бутона на мишката. Сега само по-голямата от първоначално очертаните червени зони съхрани яркочервения цвят — другите станаха тъмнолилави.

— Ако аз бях служител на полицията в Толедо и исках да разреша тези случаи на побои над туристи и вандализъм, бих съсредоточила вниманието си върху хората, които живеят в този район — в долния край на улица „Алфонсо Десети“.

— Удивително — изрази възторга си Берокал. — А какво ще стане, ако насложите и данните за убийствата?

— Нещата тук далеч не са толкова ясни — подчерта тя. — Имаме само два случая, което е много ограничена база за статистически анализ. И, както вече споменах, фактът, че труповете са открити на места с историческа, а не лична значимост, може допълнително да повлияе на достоверността на данните. — Тя отново изчисти екрана. — Сами по себе си наличните данни не ни осигуряват точност на резултата. — Този път не се появи малка, обособена в червено зона, а тъмновиолетово петно с неправилна форма, което обхващаше почти цялата западна част на стария град и се разливаше като белег по рождение към предградията.

— Все пак, аз приемам като изходна точка, че моите теории за групиране на престъпленията и ескалация на насилието в тях са верни. Ако наистина сме прави и тези три групи престъпления са дело на един и същи човек, когато въведа данните за двете убийства, резултатът би трябвало да покаже почти същата червена зона от съпоставянето на предните две групи. Ако греша, резултатът ще демонстрира значително изкривяване на границите — тя погледна към Берокал и се усмихна хитро. — Готови ли сме?

— Това напрежение ще ми скъса нервите — отвърна той.

Фиона натисна няколко клавиша и образът на екрана се промени. Червената зона си беше на мястото, макар цветът да не бе вече толкова ярък. За сметка на това тъмнолилавите зони се бяха разширили и цветът им клонеше вече към синьо. Фиона очерта с края на молива си кръг около червената зона.