Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— А връзката му с Шанд? Просто го е следил, или е отхвърлен любовник, или може би някакъв пренебрегнат почитател? Какво ще кажеш?

Тя седна на един от столовете до прозореца и се загледа към града. После заговори бавно, обмисляйки всяко изречение.

— Това несъмнено е най-интересният въпрос, Кит. — Усмихна се леко и продължи. — Няма нищо чудно в това, че го зададе тъкмо ти. Най-забележително е отношението на убиеца към книгата и желанието да копира описаните в нея престъпления. Нерядко убийците постъпват с жертвите си по начин, забелязан в порнографски описания, или напомнящ на някаква ситуация, която има особено значение за тях. Но повечето убийци, действащи по сексуална мотивация, биха се задоволили с всяка жертва, която отговаря приблизително на образите във фантазията им. Това, че този убиец е решил да преследва и унищожи точно автора на текста, който е подействал на фантазията му, говори за подчертано личен мотив. При престъпление, в което обезличаването на жертвата заема централно място, това е подчертано необичайно.

Кит прокара ръце по главата си и я изгледа с присмехулно примирение.

— Лекцията преди всичко, нали? Само че не отговори на въпроса ми.

Фиона се усмихна.

— Надявах се да не забележиш. Ако настояваш да дам по-точен отговор, вероятно бих заложила на маниак с болезнена фиксация на тема „Подражател“. Но това са само предположения без никаква обосновка.

— Същото важи и за поместеното във „Убийства зад вестникарските заглавия“, но това не ти пречи да го четеш — изтъкна Кит. После стана и закрачи из стаята. — Звучи налудничаво, нали? Не мога да си го представя — някакъв човек следва Дрю навсякъде, като сянка, и излиза на сцената едва в мига на убийството. Човек никога не мисли за такива неща, когато пише. През ум не ми е минавало, че някой психопат може да открие историята на своя живот, описана с мои думи.

— Ако допуснеш такава вероятност, вероятно никога няма да напишеш нито ред — каза Фиона. — Лудостта на другите не е твоя отговорност. Хайде, ела и ме прегърни.

Той отиде при нея, хвана ръцете й и я изправи. После я прегърна здраво, а Фиона вдигна лице към него.

— Съществуват и други начини да не мислиш за неприятни неща, Кит — каза тя тихо. Устните му докоснаха нейните.

В старата част на Толедо, заобиколена от крепостни стени, бе настъпил часът за вечерната разходка. По Пласа де Сокодовер се разхождаха двойки, семейства и цели групи, радваха се на вечерната прохлада и разговаряха за изминалия ден под жълтата светлина на уличните лампи. В ресторантите — повечето полупразни, защото бе минал разгарът на туристическия сезон — се сервираше вечеря на туристи и местни жители. Собствениците поздравяваха любезно редовните посетители и разменяха по някоя дума с тях. Баровете бяха претъпкани, заети бяха и външните, и вътрешните маси — по-възрастните посетители пийваха по нещо за храносмилане с кафето, младите мъже оглеждаха седналите отделно момичета, които клюкарстваха и се кикотеха. Сцената на площада контрастираше странно с полутъмните улички, които тръгваха оттам към другите части на града.

В едно от кафенетата на площада Мигел Делгадо гледаше усмихнато англичанката, която работеше на рецепцията в хотел „Алфонсо Шести“. Преди две вечери успя да се запознае с нея — направи се, че се спъва в чантата й и събори чашата й. Тя бе седнала в заведението с приятели, така че не намери нищо подозрително в поведението му, когато той й поръча ново питие в замяна на разлятото. Но днес приятелите й ги нямаше. На цената на още едно питие той можеше да продължи с осъществяването на заплануваното отмъщение.

Допи кафето и сгъна вестника си. Много внимателно, за да не привлича излишно внимание, той отиде до нейната маса, поклони се леко и се усмихна.

— Buenos tardes.

Жената отвърна на усмивката му без сянка от колебание. След няколко минути двамата разговаряха оживено. Делгадо излизаше отново на сцената.

„… А сега на професионални теми. Научих снощи, че Блейк подписал договор с един от неделните таблоиди. Известно ти е за какво става дума — «моят живот в ада, докато бях несправедливо обвинен, че съм извършил убийството в Хампстед Хийт». Благодарение на това замина за Испания. Официалното обяснение е, че има нужда да се спаси от психическото натоварване. Разбира се, ние го следим, макар и много отдалеч. Според туристическата агенция, чиито услуги ползва, Блейк е наел вила край Фуенгирола за идущия месец. Поне в Толедо си достатъчно далеч, та не рискуваш да се сблъскаш с него в някое кафене. Обадете се, когато се върнете, за да вечеряме някъде заедно.