Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— След онова, което се случи с Дрю, мисля, че не можеш да си позволиш да не обръщаш внимание на заплахи — каза тя тихо.

— Знаех си, че ще го кажеш — отвърна раздразнено Кит. — Знаех, че не трябваше да ти показвам писмото. Господи, Фиона, трябва ли винаги да анализираш фактите и да ги свързваш един с друг? Това са две съвсем отделни събития. И това е. Става ли така?

— Не, не става — Фиона повиши тон. Бузите й пламнаха. — Защо се съпротивляваш толкова упорито? Само преди две седмици друг автор на криминални романи бе убит по отвратителен, ритуален начин. Сега ти получаваш заплаха, че ще бъдеш убит, и смяташ, че едното няма никаква връзка с другото? Погледни реалистично на нещата, Кит.

Той удари с молива по бюрото.

— Единствената връзка между убийството на Дрю и това писмо се състои в това, че някакъв малоумния е решил да се възползва от убийството, за да ме уплаши до смърт. Нали прочете писмото, Фиона. Убеден съм, че не е написано от човека, който е убил Дрю. В него няма никакъв намек за онова убийство, няма самодоволство, авторът не казва „Ще си получиш заслуженото също като Дрю Шанд“.

— Това не доказва нищо — избухна Фиона. — Писмото не е писано от нормален човек. И човекът, убил Дрю Шанд, не е нормален.

Кит стана и удари с юмрук стената.

— Фред и Роузмари Уест 8 8 За периода от 1967–1972 г. Фред и Роузмари Уест убиват все още неуточнен брой млади момичета, чиито трупове заравят в градината на къщата си. — Бел.прев. също не са били нормални, но това не означава, че са написали това писмо. Виж какво, Фиона — едно е сигурно. Ако се появя с тази дивотия в полицията, знам много добре какво ще кажат.

Фиона скръсти ръце на гърдите си.

— Бъди така добър да кажеш и на мен.

— Ще ми кажат, че се държа като Джорджия. Ще отпишат цялата работа като поредния опит на писател да си създава сензационна реклама. Няма да ме приемат сериозно. И какво всъщност биха могли да направят? Да пратят писмото в лабораторията, за да видят дали подателят не е оставил за тяхно удобство пръстови отпечатъци и материал за ДНК-анализ? Малко се съмнявам.

Фиона не можеше да не признае, че Кит е прав. Знаеше, че най-вероятно ще стане точно така. Но това убеждение не стапяше ледената буца страх, която се бе загнездила в стомаха й. Мъчителна беше мисълта, че някой мразеше Кит — и книгите му — до такава степен, че бе в състояние да излее толкова злост на белия лист. Според нея страхът, че тази омраза може да премине в насилие, бе напълно естествена реакция.

Мина покрай Кит и тръгна към антрето. На прага се обърна и каза:

— Решавай сам. Писмото е до теб. Но мисля, че грешиш.

— Значи нищо ново — той й обърна гръб. — Все някак ще го преживея.

Tqsaf mxafa ruzwp dqiet mzp. Mxxah qdftq etqim e. Ngfft zfsqf uf. Qhqdk napkt mpftq udaiz ftqad kmzpz afazq artfq yomyq oxaeq.

Много нещо се изписа за Дрю Шанд. Но не можаха да направят връзката. Всеки си имаше собствена теория и нито една от тях нямаше нищо общо с истината. Но скоро ще започнат да разбират. Що се отнася до мен, аз си кротувах като добро момче и се стараех да не привличам ничие внимание. Не че някой би се сетил да ми обърне внимание.

А това означава, че няма да имам проблеми с изпълнението на следващия етап от плана си. Джейн Елиъс. Тя е американка, но живее в Ирландия — сигурно защото в Ирландия писателите не плащат данъци. На тази мръсница не й стига, че печели луди пари, ами иска да задържи всичко до последния грош.

Не беше трудно да разбера къде живее. В страна като Америка може наистина да се правиш на отшелник, но в Ирландия е неосъществимо. Знаех, че е купила голямо имение в графство Уиклоу, край брега на едно езеро. Знаех; че имението е на около час път с кола от Дъблин. В един от сайтовете, съставен от нейни почитатели, имаше дори снимка на къщата. Така че просто отделих един ден да обиколя района с колата, въоръжен с подробна карта и бинокъл, и я открих.

На следващата сутрин се върнах пак до имението на Елиъс. Слязох, към брега на езерото и открих точно това, което ми трябваше — клуб по ветроходство. Имаше дълга бетонна рампа, на която бяха изтеглени много малки лодки. Наоколо нямаше жива душа. По-добре не би могло и да бъде. Слязох при лодките и огледах имението на Елиъс, което се падаше точно на отсрещния бряг. Успях да видя малък пристан и две лодки край него. Ако сведенията ми бяха верни, тя слизала на брега всеки следобед и тръгвала да обикаля с лодка езерото.