Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Продавачката потрепери.

— Това си го измислихте.

— Де да беше така. Истината в повечето случаи е много по-ужасна от измислиците — каза Стив. — Приключи ли, Кит?

Заслизаха мълчаливо по стръмната уличка, където се намираше книжарницата, и все така, в мълчаливо съгласие, свърнаха в първата кръчма, където бирата според Кит беше прилична. Съдържателите на заведението бяха вложили доста средства, за да възпроизведат вида на бар от трийсетте години — само голи дъски и дървени столове. Бяха се въздържали единствено да не наръсят пода със стърготини. Когато си проправиха път и стигнаха до бара, Кит най-сетне проговори:

— Как мислиш, има ли някаква връзка между убийствата на Дрю Шанд и Джейн Елиъс?

— Не са ми известни достатъчно факти за двата случая, така че не мога да правя предположения — отвърна Стив, промуши се през последната редица клиенти, успя да привлече вниманието на барманката и поръча две бири.

Кит се ухили.

— Липсата на факти досега не е възпирала Фиона. Тя твърди, че вероятността да има връзка между убийствата е горе-долу равна на вероятността „Манчестър Юнайтед“ да изхвърчи от Висшата лига. Но може би просто така си приказва, за да не ме тревожи.

Стив отпи от бирата си и се ухили на свой ред.

— Ти какво очакваш, да й противореча ли? И да рискувам гневът божи да се излее върху мен?

— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Стив? Оставил си Фиона да ти се качи на главата. Не съм те видял да отстъпваш пред някой друг така, както отстъпваш пред нея. С жена като Фиона не можеш да си позволиш лукса да си прекалено отстъпчив. Пусни я на един пръст чужда територия и тя ще реши, че може да командва целия свят.

— Нали знаеш колко упорито нещо са старите навици — отвърна добродушно Стив, усещайки, че Кит маркира територията си съвсем открито, като нескопен котарак. Но съзнаваше, че приятелят му е прав. Навремето, когато се запознаха с Фиона, той не бе разбрал, че жена като нея има нужда от човек, който да й се противопоставя и да я предизвиква. Сега беше много късно да промени нещата. Лошото бе там, че отношението му към нея остави траен отпечатък върху отношенията му с жените изобщо. Умееше отлично да бъде непреклонен към жените, с които работеше, и равнопоставени, и подчинени. Но при най-лекия намек за по-нежни чувства Стив се превръщаше автоматично в мухльото, който не бе успял да спечели Фиона. Това никак не му се нравеше, но нямаше нито достатъчно време, нито искрено желание да промени коренно нещата. Ако такава промяна би била изобщо възможна. Стив се откъсна рязко от мислите си и се заслуша в това, което говореше Кит.

— Не искам да ме успокояваш, искам само да ми кажеш искрено дали според теб трябва да бъда по-внимателен, особено като имаме предвид и анонимните писма.

Двамата се отправиха към една маса в ъгъла, за която знаеха от опит, че излиза от обсега на тонколоните. На това място можеха да разговарят спокойно — без опасност да прегракнат или да ги подслушват. Стив извади от горното джобче на сакото си пура и я запали.

— Повтори отново всичко, Кит. Не чух почти нищо от тази дандания на бара.

Кит поклати глава.

— Не чу, защото изобщо не ме слушаше, а мислеше за жени. А пък аз ти говорех за анонимните писма, които някой разпраща кажи-речи като циркуляр на писателите на криминални романи. Писмата съдържат заплахи за убийство. Аз получих такова писмо, Джорджия — също. Фиона ми предложи да поразпитам дали някой друг от бранша не е получавал анонимни заплахи. Днес написах няколко мейла и досега трима автори ми отговориха положително — Джонатан Луис, Адам Честър и Ения Фланъри. Литературният ми агент също е получил такова писмо, при това всички звучат така, като че ли са писани от един и същ човек. А Ения и Джонатан писаха, че подобни съобщения са били записани и на телефонните им секретари. Но гласът бил толкова приглушен, че не можели да го разпознаят, не можели дори да преценят познават ли говорещия или не.

— И ти си мислиш, че между двете убийства има връзка? Че някой храни патологична ненавист към авторите на криминални романи? — Стив се постара да не проличи колко абсурдна му се вижда тази теория. Знаеше, че Кит има добро самочувствие по отношение на творчеството си, но не бе подозирал, че той и колегите му от бранша искрено вярват, че са толкова забележителни личности, та могат да бъдат взети на прицел от сериен убиец.

— Е, мина ми през ума — отвърна Кит. — Не ми се струва толкова невероятно, като вземем предвид обстоятелствата. Едно откачено писмо може и да пренебрегнеш, но шест вече ми се виждат множко. Мислех си да те помоля да се обадиш на някой от колегите си от другата страна на Ирландско море и да опиташ да разбереш дали Джейн Елиъс не е получавала също анонимни заплахи.