Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Кит, във всички вестници пише само за любовната история между Джейн Елиъс и ирландския полицай. Мен ако питаш, това ми се струва много по-сериозен мотив за убийство от каквото и да било друго. Доколкото разбирам, Пиърс Финеган е успял да си спечели доста врагове през годините — и в полицията, както и извън нея. Най-сигурният начин да стреснеш полицай е да посегнеш на човек, когото обича. Затова ти казвам — искрено вярвам, че няма повод да мислиш, че някой иска да те убие.

— Но все пак ще се обадиш, нали? Не само за да успокоиш мен, но и Фиона? — Кит наблюдаваше Стив над ръба на чашата си. Беше му ясно, че ако не го направи от приятелски чувства към него, ще се съгласи поради отживелите си представи за рицарска любов. Беше готов да се хване на бас.

— Ще видя какво мога да направя — предаде се Стив. Съзнаваше, че Кит го манипулира, но реши, че не си струва труда да се съпротивлява.

Кит кимна доволно.

— Това исках да чуя. Според Фиона връзка надали има, но продължавам да се съмнявам, че говори така, за да не ме плаши. От време на време имам чувството, че в представите й съм крехко цвете, което трябва да бъде пазено от бури и дъждове.

Стив се задави и опръска масата с бира.

— Да му се не види, Кит — каза той с усилие. — Крехък си колкото моста на река Форт.

Преди Кит да успее да отговори, спокойствието им бе смутено от съобщението, че всеки момент се очаква изява на ирландски състав на живо. Кит пресуши чашата си и стана.

— Да изчезваме. Ела до вкъщи, само на десет минути път сме.

Никой от тях не забеляза брадатия мъж, който бе седял и в един ъгъл на книжарницата по-рано тази вечер. Сега той заряза недопитата чаша „Гинес“, излезе след тях от бара и ги последва на почетно разстояние. Бе излязъл от книжарницата преди раздаването на автографи и изчака търпеливо в един близък вход Стив и Кит да излязат. Бе тръгнал подир тях надолу по хълма, а когато влязоха в кръчмата, се помота отвън, за да им даде време да си вземат напитките и да седнат. После седна до трима други мъже на бара, поръча бира и намери място, откъдето виждаше тила на Кит и профила на Стив.

Сега отново вървеше след тях по нощните улици и внимаваше много да не скъси разстоянието. Усмихна се на себе си. Това, разбира се, бе излишна предпазливост. Тези тъпанари нищо не разбираха. Когато двамата застанаха пред някакъв вход, той също спря и се наведе да завърже обувката си. После продължи надолу по улицата, като само хвърли един поглед на входа, в който бяха влезли. Не можа да потисне пристъпа на гняв, докато оглеждаше елегантните линии на къщата. Но ако постигнеше своето, Кит Мартин нямаше да се наслаждава още дълго на приятния си живот. Според плановете му шибаният господин Мартин трябваше много скоро да се почувства извънредно зле.

Когато влязоха, Фиона тъкмо довършваше спагетите, които Кит й бе оставил за вечеря.

— Много рано се прибирате — отбеляза тя.

— Решихме да те спипаме с тайния ти любовник — каза Стив.

Фиона му се изплези.

— Да, ама закъсняхте. Той току-що си тръгна.

— Заведението беше окупирано от ирландци — поясни Кит. — Не мога да я търпя тая уж автентична музика. — Той извади две бутилки тъмна бира от шкафа с напитките. — Затова решихме да дойдем тук и да ти провалим вечерта.

— Закъсняхте и в това отношение. Салвадор Берокал се обади преди малко и ми каза, че са открили нов труп в Толедо. Така че вместо да се поглезя с една гореща вана, се ровя в описанията на местопрестъплението и въвеждам данните, които той ми изпрати от Испания.

Кит направи гримаса и каза:

— Гадост.

— Как беше в книжарницата? — попита Фиона.

— Имаше много хора, като имаш предвид, че все пак не представях нов роман. Продадоха се доста книги и подписах всичко, което ми се изпречи пред очите.

— Пак скромничи, Фай. Зяпаха го в устата. Гледаха го като влюбени. Всички жени искаха да си го заведат вкъщи, а всички мъже — да отидат с него в близката кръчма — каза Стив и се разположи срещу тях.

— А късметлиите сте вие двамата — каза Кит. — Някога, на млади години, или в детството си…

— … трябва да сме направили нещо много лошо — прекъсна го Фиона. — Как са нещата при теб, Стив?

Той завъртя ръка в уклончив жест.

— Имахме късмет — успяхме да се справим с едно сериозно нападение над цветнокожи на Брик Лейн. Хванахме трима души и единият пропя като примадона. Това е може би най-доброто. Блейк не се е прибрал от Испания, но междувременно прегледахме финансите му и по нищо не личи да се е занимавал с изнудване. Единствените големи постъпления в сметките му са сумите, които му платиха от вестниците, за да разказва историята си. Част от парите е изтеглил в брой — вероятно ги харчи сега в Испания.