Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Защитата не е кой знае каква — заяви Кит. — А имаш нахалството да се дразниш, когато тук-там в книгите ми се появи някой тъп следовател. И така, какво смяташ да правиш от тук нататък?

Стив повъртя пурата между пръстите си.

— Много се изкушавам да призова Блейк и да изискам от него свидетелски показания.

Кит изпръхтя презрително.

— Отсега мога да си представя показанията му. Хващам се на бас, че ще започват с фразата „Я си…“

Стив тупна Кит по рамото.

— Не се притеснявай да казваш точно това, което мислиш.

Без да им обръща никакво внимание, Фиона каза замислено:

— Ще трябва да действаш много внимателно. Направено е официално изявление, че не се провеждат активни издирвания на друг виновник за убийството. Ако призовете Блейк да дава свидетелски показания, само ще му дадете повод да ви обвини в тормоз, след като сами твърдите, че следствието е приключено. Ако кажете в своя защита, че търсенето продължава, това само ще предупреди истинския убиец, че го издирвате по-активно от преди.

— Но от другата страна на везните трябва да сложим това, което Блейк може да ни каже — възрази Стив.

— Мисля, че Кит е прав. Няма да ви каже нищо. — Тя поклати глава. — Прекалено много рискува, ако действително е присъствал на убийството. — Тя започна да брои на пръсти. — Първо: обвинение във възпрепятстване дейността на правозащитните органи. Второ, губи възможността да изнудва убиеца, ако е успял да го идентифицира. Трето, насладата от воайорските си фантазии. И на четвърто място образа си на невинно пострадал, благодарение на който измъкна вече доста пари от вестниците, а очаква и значително повече като обезщетение от Министерство на вътрешните работи.

— Така че на мое място би го оставила на мира — заключи Стив.

Фиона повдигна вежди.

— Не съм казала точно това. Казах, че няма да го разпитвам за убийството.

Стив се усмихна.

— От друга страна, ако колегите от пътна полиция бъдат предупредени да проверят дали не е пил, ако го засекат с една миля над допустимата скорост…

Кит поклати престорено тъжно глава.

— Това би било тормоз — каза той.

— Само ако пипаме несръчно. А тъй или иначе смятам да не го изпускам от очи, когато се прибере.

Фиона кимна одобрително.

— Шансът е минимален, но въпреки всичко може да те отведе до убиеца.

Стив стана изведнъж много сериозен.

— Възползвал съм се и от по-незначителни шансове. Можеш да ми вярваш, че ако Френсиз Блейк крие нещо, аз ще разбера какво е то.

Стив остави слушалката и записа нещо в бележника. По-рано през деня бе разговарял със следователя от ирландската полиция, който разследваше убийството на Джейн Елиъс и се бяха уговорили да чака сведения. Ирландският следовател беше обещал да му даде отговор колкото е възможно по-бързо, но му обясни, че само в кабинета на покойната има стотици писма и хиляди листове хартия. Както и да е, целият този материал вече се обработваше и той се бе обадил преди малко, за да каже на Стив, че досега поне не са се натъкнали на писмо, подобно на получените от Кит, Джорджия и останалите писатели.

Естествено, това все още нищо не означаваше. Възможно бе тя веднага да е изгорила писмото в откритата камина в дневната или да го е изхвърлила в кошчето за боклук. Но и около трупа не бе открито писмо, нито пък в полицията се бе получавало някакво писмено съобщение от предполагаем убиец. Нищо не говореше в полза на теорията, че авторът на анонимните писма и убиецът на Джейн Елиъс са едно и също лице. Стив бе доволен, че поне ще може да зарадва някого с добри новини; искаше му се някой да зарадва и него по същия начин.

Прозя се и се протегна така, че раменете му изпукаха. Съвсем не беше единственият следовател в Ню Скотланд Ярд, който бе още зад бюрото си в девет часа вечерта. Но чиновете на повечето от тези, които оставаха без да са нощна смяна, бяха доста по-ниски от главен инспектор. От друга страна, припомни си той с известно самосъжаление, повечето офицери с по-висши чинове имаха семейства, при които да се приберат. За себе си той бе приел отдавна, че надали ще постигне такова блажено състояние. Силата на любовта му към Фиона, останала скрита поради ясното съзнание, че не е взаимна, го извади автоматично от играта точно по времето, когато беше между двайсет и трийсетгодишен — времето, когато повечето му приятели създадоха семейства.

Той пренесе неудовлетворената си страст върху работата. В деня, когато осъзна, че вярното приятелство, което го свързваше с Фиона, в крайна сметка му е достатъчно, той разбра и че междувременно е подредил живота си така, че никога вече няма да има необходимото време, нужната енергия и подходящата възможност, за да завърже връзка, която би му донесла емоционално удовлетворение. Но напоследък бе започнал да се замисля отново по този въпрос.