Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Споменала ли е името му? — попита Фиона.

— Не. Но открихме един барман, който си спомня, че е обслужил нея и някакъв мъж. Сервирал им кафе и бренди, малко след десет часа. Спомни си, защото я бил виждал много пъти преди това, обикновено сядала в същото кафене с приятели. Но не могъл да види ясно мъжа, с когото била тази вечер, защото той седял с гръб към бара. Барманът не помни и кога са си тръгнали, защото малко след тях пристигнала голяма трупа туристи.

— Кога е открито тялото?

— Днес сутринта. Пазачът, който идва първи и отваря на останалия персонал на музея в Алкасар, установил, че входът е отключен. Веднага щом влязъл в двора, я видял просната на земята. Била промушена няколко пъти с нож в корема. Първоначалният оглед ни кара да предполагаме, че оръжието, с което е убита, най-вероятно е байонет. Така са били убити много републиканци по времето, когато войските на Франко разбиват обсадата на Алкасар по време на Гражданската война. Това напълно съвпада с вашата теория за подбора на местопрестъпленията — историческо място, свързвано с насилствена смърт. Съществуват и други връзки. Вагината е била разкъсана от счупена бутилка от вино след настъпване на смъртта — също като при Мартина Албрехт. И накрая, в джоба й беше намерена туристическа карта на града от тези, които се раздават на гости на хотела. Според мен не остава място за съмнение, че става дума за същия човек, извършителя на двете предишни убийства — бил той Делгадо или друг.

— Няма ли следи от влизане с взлом? — попита Фиона.

— Не. Като че ли е имал ключове. В момента работим по тази линия. Може някой негов приятел да е имал достъп до ключовете, а може и той по някакъв начин да е успял да си извади копия. Ще проверим всички лица, които имат право да притежават ключове. Възможно е мястото, където се крие, да е наблизо до жилището на някой от тях. Може да е успял да влезе вътре и да се е сдобил по този начин с ключ.

Фиона въздъхна.

— Наистина, много съжалявам, майоре. Когато ми казахте, че имате заподозрян, реших, че с това всичко ще приключи.

— Аз също. Но Делгадо като че ли е станал невидим. Всеки полицай в града има снимката и името му, а досега нито един не го е видял.

— Трябва да е много мъчително за вас — докато говореше, тя се смръщи. Нещо недоловимо дразнеше съзнанието й.

— Така е. Но ще продължаваме да търсим. Щом събера целия наличен материал, ще ви го пратя веднага по факса.

Когато Берокал затвори, Фиона остана неподвижна, вперила поглед в стената, в очакване подсъзнанието й да изплюе дразнещото камъче. Но нищо такова не се случи. Телефонът иззвъня, и мислите й се отклониха към непосредствената й работа.

Въпреки че искрено се стараеше да се съсредоточи, само част от вниманието й бе насочено към семинара, който водеше тази сутрин. Нещо, свързано с проблемите на Берокал, продължаваше да чопли едно ъгълче на съзнанието й. Вбесена от невъзможността да измъкне дразнителя на бял свят, тя отиде да поплува в обедната почивка — сновеше напред-назад в басейна, опитваше се да не мисли, да изпадне с помощта на равномерното движение в нещо като транс. Въпреки това не можа да се досети какво я тормози.

Докато се връщаше на работа, тя се опита да си припомни как изглеждаше Алкасар. Може би така щеше да успее да разреши загадката. Внушителната сграда заемаше най-високата точка на стария град — съвършеното място за крепост, което бе използвано по предназначение от римско време до наши дни. Дворецът бе най-внушителната постройка в града, силуетът му изместваше всички останали на заден план, простите му геометрични форми се открояваха като своеобразен упрек към останалите сгради, хаотично разпилени по хълбоците на хълма надолу към Тахо.

Над сградата открай време висяла като че ли зла прокоба. Изгаряла няколко пъти до основи и пострадала много тежко през обсадата по време на Гражданската война. В силуета на Алкасар, погледнат отдалеч, имаше нещо заплашително, може би защото бе лишен от пищните орнаменти на двете други големи сгради на стария град — катедралата и „Сан Хуан де лос Рейес“. Строгите му линии се нарушаваха единствено от четирите кръгли кули в ъглите — всяка увенчана с пищно украсен покрив, който извикваше асоциации с Дисниленд.

Но вътре, отвъд високите стени, нещата бяха съвсем различни. Всяка от вътрешните фасади бе изпълнена в различен архитектурен стил. Фиона така и не успя да влезе в Алкасар, но беше гледала снимки на вътрешността, и й се струваше абсурдно, че постройка с такава пищна архитектура можа да се превърне в център на военната администрация и музей на войската.