Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Не мога да те оставя тук — гласът на Фиона беше приглушен, защото бе отпуснала глава на гърдите си. — Нищо не може да попречи на Блейк да се върне за теб. Нищо не доказва, че си е тръгнал оттук. Аз на негово място бих се скрила от другата страна на пропастта, за да се убедя, че жертвите ми наистина ще паднат в нея. Ако мине известно време, без да се появим, той сигурно ще разгледа картата и ще разбере какво се опитваме да направим. Тогава ще се върне за теб. Дори да трябва да мине по целия път пеш, пак ще стигне дотук, преди аз да стигна до главното шосе.

— Имаме ли друга възможност, освен просто да чакаме повиканата от Керълайн помощ?

— Ти трябва да бъдеш откаран в болница, Кит. Освен това, дори полицията да дойде, какво би станало? Или ще видят, че въжетата на моста са прерязани и ще трябва да си останат от другата страна, или няма да забележат и ще паднат в пропастта.

Настана много дълго мълчание. Накрая Кит каза:

— Имам една идея, която може и да свърши работа. Но не съм много сигурен…

— Все е по-добре от нищо.

— Като чуеш за какво става дума, може да не си на същото мнение.

Стив не пестеше похвалите.

— Свършихте чудесна работа, операцията беше изпълнена като по часовник и по всички правила. Защитата няма да може да се хване за нищо. Блестяща работа. Довечера аз черпя. Арестуван е официално, нали?

Нийл кимна.

— По обвинение в убийство. Изглеждаше като ударен с нещо по главата. Но си знае работата. Щом чу обвинението, не продума повече, само каза, че иска да се свърже с адвоката си.

Стив взе един лист, който беше на бюрото му.

— Чудесно. Ето ви разрешение за обиск по параграф осемнайсети. Искам ти да ръководиш претърсването, Нийл. Знаеш какво трябва да търсите. Нека Джон и Джоан започнат разпита. Аз ще наблюдавам от съседната стая. Джон, нека Джоан говори. Този тип има проблем с жените. Искам да го изнервя, а ако Джоан се държи с него като мъжкарана, може да постигнем тъкмо това. Ще се справиш ли, Джоан?

Тя се усмихна мрачно.

— С най-голямо удоволствие.

Преди Стив да успее да каже още нещо, телефонът му иззвъня. Той го включи и каза:

— Главен инспектор Престън.

— Стив? Обажда се Сара Дювал. Можеш ли да прескочиш до Сноу Хил? Искам да ти покажа нещо.

— Сара, всеки момент ще ме изядат крокодилите. Не може ли да дойда по-късно?

— Опасявам се, че не може. Ще ти обясня. Възложих на един екип да прегледа всички записи от охранителните камери в Смитфийлд и сме на мнение, че открихме човека, който внася останките на Джорджия Лестър във фризера.

— Звучи чудесно. Но защо съм ти аз? — попита нетърпеливо Стив.

— Защото мисля, че човекът е Френсиз Блейк.

— Какво?!

Стив не можеше да повярва на ушите си.

— Аз видях кадрите. Сравних ги със снимките на Блейк. Струва ми се, че не може да има никакво съмнение.

Стив попита объркано:

— Ами Редфорд?

Дювал помълча, преди да отговори:

— Като че ли сме направили грешка с Редфорд.

Ушите му писнаха. Ако Редфорд не беше убиецът, как е възможно да е Френсиз Блейк?

И, което бе по-важно, ако Редфорд не беше убиецът, къде бяха Кит и Фиона?

— Можеш ли да дойдеш, за да погледнеш и ти? — гласът на Сара Дювал долетя до него сякаш много отдалеч.

— Аз тъкмо… не, не, трябва… Сара, можеш ли да пратиш записа по някого?

Пак настана мълчание.

— Разследваме убийство, сър. Не можете ли да ми отделите половин час? — тонът й бе още по-укорителен от думите.

— Току-що арестувахме убиеца на Сюзън Бланчард — каза Стив безизразно. — Не мога да напусна Ню Скотланд Ярд. Почакай малко. — Той покри микрофона с ръка и махна на следователите с другата. — Ще дойда след пет минути в общото помещение. — Когато излязоха, той отново заговори в микрофона. — Виж какво, би трябвало да знаеш, че Фиона Камерън е изчезнала някъде. Трябвало е днес сутринта да се срещне с главен инспектор Галоуей, а не се е появила. Той ми каза, че тя му се обадила още снощи, защото си била втълпила, че Редфорд не е убиецът. Била е убедена, че убиецът е още на свобода. Била е убедена също така, че той е отвлякъл Кит Мартин. Не мога да се свържа нито с Фиона, нито с Кит. Струва ми се, че имаме сериозен проблем.

— Напълно съм съгласна с теб — отвърна Сара Дювал.

— Но не мога да разбера как е възможно убиецът да е Блейк. Според сведенията от наблюдението, Блейк вчера изобщо не е излизал от апартамента си.

— Блейк е, Стив. Живота си залагам.

Но Стив осъзнаваше с тревога, че залогът не е животът на Сара Дювал.