Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Когато наближиха дърветата, отзад се разнесе гласът на Кит.

— Той няма да ни пусне така лесно, Фиона — каза той едва чуто. — Спри колата.

Макар да отиваше против инстинкта си, който й подсказваше да се движи колкото може по-бързо, Фиона се подчини. Извъртя се на седалката и го погледна.

— Какво има, Кит?

— Ако мостът го няма, закъсваме — каза той с усилие. — Бинокълът — в жабката. Слез и погледни какво е положението. Моля те.

— Взел е пушката ти, Кит. Може в момента да ни наблюдава.

— Досега вече да е стрелял. Моля те.

Фиона се замисли.

Имаше смисъл в това, което каза Кит. Ако Блейк беше от тази страна на пропастта, той щеше досега да е стрелял по тях, още докато се качваха на лендроувъра. При това можеше да се прикрива зад боровете. Кит още не бе излязъл от шока и тя не можеше да си позволи да рискува. Слезе от колата и тръгна покрай дърветата към завоя, от който можеше да види моста. Когато зави, прикривайки се зад няколко израснали наблизо едно до друго дървета, на лицето й се изписа усмивка. Мостът си беше на мястото. Каза си доволно, че страховете на Кит се бяха оказали неоснователни.

Но след като тъй или иначе бе взела бинокъла, реши да провери по-внимателно дали няма разхлабени греди. Вдигна бинокъла към очите си и нагласи фокуса така, че да вижда ясно моста. Първоначално всичко й се стори наред. После сърцето й подскочи. Свали бинокъла от очите си, после го вдигна и пак погледна. Идеше й да се разплаче. В далечния край на моста въжетата бяха прерязани почти докрай. Прорезите се виждаха ясно през бинокъла.

Нямаше изход. От път към свободата мостът се бе превърнал в смъртоносен капан.

Керълайн провери отново номера, който й бе дала Фиона, и хвърли притеснено поглед към часовника си. Бяха минали шейсет и една минути, откакто беше махнала за довиждане на Фиона. Каквото и да се бе случило, когато приятелката й бе стигнала до крайната си цел, явно съществуваше някакъв проблем. Керълайн се ядосваше на себе си, че остави Фиона да отиде сама срещу опасността, но прецени, че в инструкциите й имаше логика. Ако положението бе такова, че Фиона не можеше да се справи сама, Керълайн по-скоро би й създавала допълнителни проблеми, вместо да й помогне. Въпреки всичко се измъчваше от страх и чувство на вина.

Бързо изсипа всичките си дребни монети в процепа на телефонния автомат и набра номера. От другата страна се чуха три прозвънявания, после приглушеното бръмчене, докато разговорът се прехвърляше на друг телефон. Този път някой вдигна слушалката на второто позвъняване.

— Криминален отдел, слуша детектив Мулън — изръмжа пресипнал мъжки глас.

— Трябва да разговарям с главен инспектор Санди Галоуей — каза Керълайн.

— В момента не е тук. Мога ли да ви помогна с нещо?

Откъде да започна?

— Вие работите ли по случая Дрю Шанд? — попита тя.

— Да не би да имате сведения, които могат да помогнат на следствието? Бихте ли ми казали името си?

— Не, не бих казала, че разполагам точно със сведения. Обаждам се от името на доктор Фиона Камерън. Тя е поканена за консултант на главен инспектор Галоуей по случая. Разберете, жизненоважно е да говоря с него.

— Съжалявам, но не е на работа. Мога ли да му предам някакво съобщение?

Притеснена, Керълайн се опита да обясни набързо на следователя за какво става дума, съзнавайки, че апаратът ще изгълта монетите всеки момент.

— Доктор Камерън е попаднала на следа и се опасява, че може да се озове в опасна ситуация. Убедена е, че убиецът е още на свобода. Помоли ме да потърся главен инспектор Галоуей, ако не се върне до един час — тя говореше припряно и съзнаваше, че не се изразява ясно. — Струва ми се, че има нужда от помощ.

— Помощ за какво? — следователят явно не разбираше.

— Мисли, че знае къде се е скрил убиецът със следващата си жертва. Никой не пожела да я изслуша, затова тя тръгна сама по следите му.

— Вижте какво, госпожице, имам чувството, че е станало недоразумение. Доколкото ми е известно, убиецът на Дрю Шанд е арестуван. Откъде се обаждате.

— Намирам се до Леърг. На брега на Лох Шин.

— Леърг ли? Опасявам се, че сте малко извън нашия участък — гласът му прозвуча развеселено. Беше ясно, че я има за откачена. — Защо не се обадите в местната полиция?

— Чакайте, не затваряйте! — извика Керълайн. — Знам, че звучи налудничаво, но аз не съм някоя откачалка. Фиона Камерън е в опасност. Имам нужда от помощ.

— Обадете се на полицията в Леърг. Те могат да ви помогнат. Другото, което мога да ви предложа, е да оставите съобщение за главен инспектор Галоуей.