Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Наложи си да говори сериозно и да прикрие обзелия го ентусиазъм.

— Искам го тук здрав и невредим — каза той подчертано. — Никакви злополуки, падания по стълбите, необясними порязвания, синини и счупени носове. Искам да се държите с него така, като че ли е от фин порцелан. Щом го доведете, го арестуваме по подозрение в убийство. Идеята е да се стресне от самото начало. Но искам да му повикате адвокат веднага, без никакво бавене. Всичко трябва да е като по учебник. Не искам после някой да каже: „Ей, приятелче, тук си нарушил изискванията на наказателния кодекс.“ Има ли някакви въпроси?

Един млад следовател вдигна ръка.

— Какво точно трябва да търсим в апартамента на Койн?

— Добър въпрос — каза Стив. — Всичко възможно, което може да го свърже по някакъв начин с убийството на Сюзън Бланчард и изнасилванията в северен Лондон. Което ще рече изрезки от вестници, карти, на които са отбелязани местопрестъпленията, дневници, снимки. Искам също да ми донесете абсолютно всички ножове, които намерите. Донесете и всички дрехи, които отговарят приблизително на свидетелските описания на екипа, с който е бил облечен колоездачът, забелязан в Хампстед Хийт, както и човекът, изнасилил жените в северен Лондон. Знам, че след толкова време шансовете ни да открием улика са минимални. Но Койн трябва да си получи заслуженото, и ние ще свършим тази работа, за да може духът на Сюзън Бланчард да намери покой.

Той се огледа около себе си. Повече въпроси нямаше. Обърна се към таблото, което висеше зад него и показа една снимка на близначетата на убитата.

— Не искам справедливост за себе си, нито пък да спася доброто име на полицията. Искам справедливост за тези деца. А сега тръгвайте и го доведете.

Нямаше слабост към евтина емоционалност, но точно сега те трябваше да са насъскани, а щом трябваше, Стив знаеше как да го постигне.

Изпрати с поглед излизащите от стаята следователи и се зачуди кога ли ще доведат Койн. Сега вече трябваше да разбере какво ставаше с Фиона. Беше се опитал да я открие на мобилния й телефон. Звъня няколко пъти, откакто пристигна в кабинета си, но чуваше само автомата, който го уведомяваше, че няма връзка с избрания от него номер. От Сара Дювал знаеше, че тя е заминала за Шотландия, за да прегледа отново досието от убийството на Дрю Шанд. Може би най-добре щеше да бъде да се обади на колегата, който водеше следствието по случая.

Взе телефона, обади се в централата и помоли да го свържат с Полицията на Лодиан и Граничните земи. Набързо успя да разбере, че човекът, който му трябва, е главен инспектор Санди Галоуей. Но Галоуей не беше в сградата. Раздразнен, Стив остави съобщение за Галоуей да му се обади колкото може по-скоро.

Какво й бе станало на Фиона? Защо оставяше съобщения да я търсят, а после изчезваше? Като имаше предвид как се разделиха последния път, Стив бе наясно, че щом го е търсила, е имала много сериозен повод. Каза си, че може би трябва да се обади на Кит. Но когато избра номера на домашния му телефон, отново се включи телефонен секретар.

Нищо повече не можеше да направи. Сега трябваше да изчисти съзнанието си от странични мисли и да се съсредоточи върху подхода, който трябваше да избере по отношение на Джерард Койн. Това беше най-важното в момента и не биваше да допуска нищо да го разсейва.

Беше много, много по-страшно от онази сцена в телевизионната адаптация. Много, много по-лошо от всичко, което се бе родило във въображението й. Първата й мисъл беше, че е мъртъв. Беше се отпуснал като труп, ръцете му бяха приковани с белезници към стената, а краката — с верига към основата на тоалетната чиния. Кожата му беше прекалено бяла, главата му висеше безжизнено на гърдите. Тялото му се държеше само на веригите. Фиона не можа да долови нито дишане, нито пулс. В една вена на лявата му ръка беше поставен абокат. По стените имаше детински драсканици — дървета и цветя, във всякакви ужасяващи оттенъци — от яркочервено до тъмнокафяво. Тя не можеше да прецени колко кръв е била необходима за тях… Сърцето й се сви мъчително от ужас и отчаяние.

С нечленоразделен стон, приличен по скоро на ридание, Фиона изтича напред, падна на колене и прегърна студеното му тяло. Сълзи потекоха от очите й. За свое удивление почувства някакво леко движение, съвсем близо до лицето си. После ухото й бе погъделичкано от едва доловимо дишане.

— Кит? — каза тя с усилие. — Кит? Чуваш ли ме?

Постави ръка на шията му и сега вече почувства слабия и неравномерен пулс. Постави длани от двете страни на лицето му и повдигна главата му така, че да е на едно ниво с нейната. Клепачите му трепнаха, но тя можа да види само бялото на очите.