Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Тя преглътна с усилие и мина бързо покрай прозореца, после тръгна по-предпазливо, преди да надникне през втория. Стори й се, че той е направен по-късно, защото размерът и формата му бяха много по-различни. Отблизо се виждаше, че от вътрешната му страна са спуснати щори. Това почти сигурно беше банята. Ако бе права, Кит трябваше да е там. Повъртя главата си под различни ъгли с надеждата, че ще намери някоя пролука, но не можа да види нищо.

Ядосана, Фиона продължи към третия прозорец. Хвърли първо един бърз поглед, за да се убеди, че и в това помещение няма никой. После се зае да оглежда вътрешността; В стаята имаше голяма маса, две кресла от двете страни на печка с дърва, малка кухненска ниша и два шкафа, които заемаха стените чак до тавана. Имаше друг, метален шкаф, който бе отворен и отворената врата не позволяваше да се види какво има в него. На пода, близо до вратата, имаше найлонови пликове с емблемата на търговската верига „Уейтроуз“. Изглеждаше, че са поставени тук скоро, не личеше по тях да има прах. Фиона знаеше, че най-близкият супермаркет на „Уейтроуз“ е поне на триста мили от тук. Доказателството беше незначително, но я убеди напълно в правотата на заключенията й.

Тогава забеляза нещо, което потвърди най-страшните й опасения. Стомахът й се сви на топка. В най-далечния ъгъл, полускрита от издатината на комина, имаше малка масичка. На пода до нея имаше купчина парчета от метал и пластмаса. Това бяха очевидно останките на сателитния телефон.

Значи наистина бяха тук. Ако се съдеше по отсъствието на кола, в момента убиецът го нямаше. Явно действаше внимателно — счупеният телефон доказваше, че е предвидил и възможността пленникът му по някакъв начин да успее да се освободи. Сети се за човека, когото бе срещнала преди гората. Но той имаше съвсем безобиден вид, нарамил брадвата и съчките. При това вървеше пеш. Фиона съжали, че не се беше сетила да го попита дали е виждал наоколо някакъв непознат автомобил.

Не биваше да губи време в излишни размисли. Тя се отдръпна от прозореца и изтича до далечния ъгъл на къщата. Мина покрай малък каменен заслон, в който имаше дизелов генератор, после излезе откъм предната страна на къщата. Двойната дървена врата беше затворена и заключена. Блъсна я с рамо, но тя не помръдна.

Налагаше се да разбие някой прозорец — най-разумно бе да го направи отзад. Изтича обратно до прозореца на спалнята и задърпа рамката. Беше заключен. Фиона извади чука от плика, който бе пъхнала в якето, и го стисна здраво. Нямаше смисъл само да чупи стъклото. Трябваше да строши и дървената напречна летва. Пое си дъх, вдигна ръка и замахна с чука. Дървото се пропука, а стъклото от двете му страни се пръсна с трясък, като при експлозия. В горската тишина шумът й се стори неестествено силен. От гъсталака зад нея излетяха с пресипнал крясък две сойки и я накараха да подскочи.

Тя счупи докрай напречната летва и свали стъклото от рамката, за да не се пореже, докато минава през прозореца. Прехвърли внимателно единия си крак, повдигна се на мускули, седна на перваза и прескочи. Озова се в спалнята. В къщата цареше абсолютна тишина, и все пак на тази тишина й липсваше онази неопределима характеристика, която показва, че наоколо няма никой. За миг Фиона остана неподвижна, ослушвайки се за някакъв признак на опасност.

Прекоси внимателно стаята и отвори широко вратата. Отляво, в мрачното антре, се виждаше затворената врата на банята. Тя посегна плахо към дръжката, уплашена при мисълта какво ще види от другата страна. Стисна здраво очи, събра сили, завъртя дръжката и отвори вратата.

На шестстотин мили оттам, в Лондон, Стив Престън се поздравяваше, че успя да убеди заместник-началника в наличието на достатъчно доказателства и да получи позволение да пристъпи към изпълнение на плана си. Сега му оставаше само да обясни задачите на новите попълнения в екипа, които трябваше да помагат на Джоан и Нийл при арестуването на Джерард, както и на хората, които трябваше да претърсят жилището на арестувания.

— Премислил съм всичко много подробно. Не искам да го арестуваме в апартамента му, защото, както знаете, според наказателния кодекс в такъв случай имаме право само на ограничено търсене. Искам да изчакаме да напусне апартамента и да го приберем някъде навън. Довеждаме го в Ню Скотланд Ярд и го арестуваме официално по подозрение в убийство. Тогава вече имаме право да проведем претърсване в съгласие с параграф осемнайсети, който ни дава много по-големи права. За да сме сигурни, че няма да се измъкне, един от вас трябва да е с колело, а друг — с мотор. Той е пристрастен колоездач, затова най-вероятно ще излезе с колело.