Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Знаеше, че шансовете й са минимални. Те бяха минали отдавна оттук. Можеше да са в къщата от час и половина, ако не и по-отдавна. Тя знаеше, че убиецът не е роб на подробностите. Може би щеше да източи кръвта на Кит наведнъж, вместо да го измъчва с дни, защото така рискът да бъде заловен бе много по-малък.

Може би беше вече късно.

Ароматът на кафе събуди Стив. Той примигна и разтърка очи, объркан от съзнанието, че се намира на непознато място. Надигна се на лакът и видя Тери, която седеше на масата с чаша кафе пред себе си.

— Тъкмо почвах да мисля, че снощи сме прекалили и си изпаднал в кома — подразни го тя.

— Колко е часът? — попита той. Нямаше представа колко дълго е спал.

— Девет и двайсет.

Стив спусна крака на пода и стана.

— Шегуваш се — възкликна той. Изглеждаше по-скоро потресен, отколкото приятно изненадан.

— Събота е, Стив. В събота хората спят до късно — тя се засмя. — Дори ченгетата.

— Не мога да повярвам, че никой не се е обаждал… Следенето… Нийл трябваше да ми звънне, преди да напусне поста — той говореше по-скоро на себе си, отколкото на нея. — А и заместник-началникът — самолетът му трябваше да е пристигнал преди два часа. — Той отиде до телефона и пейджъра си и застана като вкаменен, вперил поглед в празния дисплей. — Какво е станало? — той взе мобилния телефон и го изгледа объркано.

Тери дойде до него и го прегърна през кръста.

— Аз ги изключих. Имаш нужда от почивка, Стив.

Стив се извърна рязко и я изгледа гневно и недоверчиво.

— Какво си направила? — извика той. Отваряше и затваряше уста, но нямаше сили да проговори.

— Светът няма да свърши, ако не могат да те открият в продължение на една нощ — каза Тери, но в гласа й се прокрадна нотка на неувереност.

— В момента ръководя изключително важна операция — той си възвърна дар слово и продължи да вика. — Господи, Тери, всичко може да се е случило! Как е възможно да си толкова шибано безотговорна?

Докато говореше, той навличаше дрехите си.

— Нищо не си ми казал — развика се тя на свой ред. — Откъде да знам? Последния път, когато ни прекъснаха, дори не ставаше дума за твой случай. Не си споменавал, че имаш някаква важна работа в момента.

Стив спря за миг да закопчава ризата си и я изгледа яростно.

— Това са поверителни сведения, затова не бих могъл да ти кажа нищо. Не разговарям за работата си с цивилни.

Думите му изплющяха като камшик. Само че Тери не трепна, а отговорът й бе още по-остър.

— Но за Фиона Камерън правиш изключение, нали?

— Затова ли е цялата работа? Да не ревнуваш от Фиона? — Стив не вярваше на ушите си.

Тери заговори по-тихо, вперила поглед в него.

— Не, става дума за доверие, Стив. Става дума за откритост. Не можеш да се държиш с мен като с дете. Достатъчно бе да споменеш по някое време, че работиш върху нещо важно и може да се наложи да ни прекъснат. Да му се не види! — избухна тя отново. — Става дума за елементарна учтивост!

Стив нахлузи сакото си и взе палтото в ръка.

— Аз съм високопоставен служител в полицията. Подчинените ми трябва да имат връзка с мен по всяко време.

— Господин Незаменимият. На теб не ти трябва любовница, Стив. Трябва ти публика.

Той пъхна телефона и пейджъра в джоба на сакото си и тръгна към вратата, клатейки глава.

— Направо не мога да повярвам.

— Да беше ми казал, тъпанар такъв! — подвикна тя след него. Ядосваше се на неговата въздържаност, но и на своята импулсивност.

Единственият отговор бе тръшването на вратата. Когато стигна до колата си, ръцете му трепереха от пристъпа на ярост.

— Невероятна гадост — мърмореше той под нос, докато сядаше зад волана. Включи пейджъра. Пет съобщения. Стив изруга под нос и започна да ги прослушва. Две от Фиона, късно снощи. Едно от Нийл малко преди единайсет. Още едно от Нийл, няколко минути след шест сутринта.

— Майната му, майната му, майната му — продължи той, когато видя последното съобщение. Заместник-началникът му се беше обаждал преди около час.

Включи телефона и се обади на домашния си номер, после набра комбинацията, за да прослуша телефонния секретар. Пак се беше обаждала Фиона и бе помолила да й се обади спешно. Следваше обаждане от Нийл, в което той му съобщаваше, че е решил да продължи да следи Койн цяла нощ, за всеки случай. Ново обаждане на Нийл. Този път казваше, че Джоан поема смяната, а той щял да чака в Ню Скотланд Ярд нареждане за арест и претърсване. Записал се беше и заместник-началникът, за да му каже, че чака обаждането му.