Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Фиона никога не бе идвала чак дотук, въпреки че два пъти бе кръстосвала областта Асинт, на запад от Съдърланд, по време на туристически преходи. Позната й бе мекотата на килима от пирен под краката й, знаеше колко измамно всмукваше почвата в изоставените торфени находища, чувала бе трополенето на прастарите късове от скали под обувките си. Ако смяташе да отиде в пустошта, където се намираше къщата на Кит, се налагаше да спре в Леърг. Леките й обувки и градските дрехи щяха само да й пречат по този терен.

Леърг започваше да се събужда, когато Фиона мина с колата по главната му улица. Повечето магазини бяха вече отворени, тук-там по улиците бяха излезли и хора, решени да се възползват от слънчевата утрин. Паркира колата близо до магазин за туристически дрехи и оборудване, излезе и провери какво има в багажника, преди да влезе в магазина. Освен трите туби с дизелово гориво имаше и лек пуловер от термоматерия и непромокаемо яке. Фиона взе пуловера, зарови нос в него и вдиша познатата миризма на Кит. „Моля те, господи, нека остане жив и здрав!“, молеше се тя.

Остави обратно пуловера и якето. Щяха да са й прекалено големи, но все щяха да свършат работа. Отиде в магазина и петнайсет минути по-късно излезе оттам, обута в панталон от термоматерия, лек, но топъл пуловер с висока яка и кафява шапка с наушници. Беше взела и дебели чорапи с уплътнено стъпало и леки туристически обувки, които успя да купи с намаление, защото бяха летни. Макар да не бяха съвсем подходящи за това време на годината, поне не трябваше да ги разтъпква, както става с по-тежките модели. Освен това не вярваше да й се наложи да бъде дълго с тях. Важното бе да стъпва удобно, ако трябваше да ходи или да се катери. Купи и походна аптечка, както и няколко пакета високоенергийна храна за спешни случаи. Имаше смътна представа от това, което я очакваше, и искаше да се подготви колкото бе възможно по-добре.

Когато се върна в лендроувъра, навлече и пуловера, и якето на Кит, а дрехите, които носеше досега, хвърли в багажника. Сега оставаше да свърши само още едно нещо. Трябваше да си припомни в подробности „Кръвна картина“, за да прецени какво още може да й потрябва. Купи от една железария ножица за метал, чук и длето, а като размисли, добави и нож с автоматично прибиращо се острие.

Когато отново се упъти към лендроувъра, установи, че има компания. Точно зад нея бе паркирала една позната хонда. Керълайн стоеше подпряна на предния капак, скръстила ръце, усмихната, но видимо решена да не отстъпва. Фиона притвори ядосано очи и когато наближи, каза:

— Никак не е смешно, Керълайн.

— Знам и затова съм тук. Щом не позволяваш да дойда с теб, нека поне те охранявам донякъде. Да съм сигурна, че ще излезеш жива оттам. Моля те.

Фиона отвори задния капак на лендроувъра и хвърли вътре покупките си. Обърна се и попита:

— Имаш ли мобилен телефон?

Керълайн се ухили.

— Вярваш ли, че тук може да има приличен сигнал? — и тя посочи с един общ жест хълмовете, които се извисяваха около града.

Фиона успя да се усмихне.

— Глупав въпрос, извинявай. Добре, ето какво ще направим. Ти ме следваш до едно място, на което ще завия. То е на миля и половина извън града. Няма смисъл да се опитваш да ме следваш по-нататък. Според Кит пътят е тежък дори за джип. Дай ми един час. — Тя отвори чантата си и извади бележник и химикалка. Отвори бележника и надраска номерата на служебния и домашния телефон на Санди Галоуей. — Ако часът изтече и не съм се върнала, това ще означава, че имам нужда от помощ, или съм успяла да се свържа с полицията по сателитния телефон на Кит. Във всички случаи опитай да се свържеш с главен инспектор Галоуей, кажи му къде съм и какво правя. Пратих му факс, но може да е решил, че работата не е спешна. Само още минута, да ти дам указания за пътя. — Тя бръкна под картата и извади разпечатка на мейла, изпратен от Кит на Лий. Имаше чувството, че са минали години, откакто го бе разпечатала. Подаде листа на Керълайн, но в същия момент дръпна назад ръката си.

— Чакай — каза тя. — Искам да обещаеш, че каквото и да става, няма да се опитваш да ме следваш.

Керълайн кимна с нежелание.

— Обещавам.

— Искам да съм сигурна, че не ме лъжеш.

Керълайн впери очи в нейните и каза бавно:

— Заклевам се в гроба на Лесли.

Фиона кимна в знак, че приема клетвата.

— Това ми стига. Както вече казах, би трябвало да съм в състояние да поискам помощ, ако преценя, че имам нужда, но може да не успея да се справя със сателитния телефон. Ти ще ми служиш за свръзка. — Тя подаде упътванията и си пое дъх. — Потегляме. — Качи се в лендроувъра и запали двигателя. Ръцете й се бяха изпотили и се хлъзгаха по волана. Стомахът й се беше свил на топка.