Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Не може ли да отложим разговора, Престън? Имам важна среща.

„С един голям джин с тоник“, каза си иронично Стив.

— Съжалявам, но работата е неотложна, сър. Бихте могли да се обадите и да предупредите, че ще се наложи да закъснеете.

Телфорд се нацупи и изпуфтя.

— Добре де, добре. Но карай накратко.

Завъртя се на пети и тръгна обратно към кабинета си.

Стив едва бе затворил вратата, когато Телфорд попита:

— Какво толкова неотложно има?

— Имаме сериозни улики срещу нов заподозрян по случая Бланчард, сър. Имам намерение да го повикам за разпит и да претърся жилището му. Мислех, че е редно да ви държа в течение.

Той седна на стола за посетители, без да обръща внимание на това, че Телфорд още стоеше прав.

— И откъде се появиха тези улики? — попита Телфорд с неприкрит скептицизъм.

— Ако си спомняте, сър, вие позволихте да поръчаме статистически подбор на сродни престъпления и географски профил въз основа на тези данни. Хора от екипа ми провериха досиетата на криминално проявени лица в зоната, определена в географския профил, и намерихме човек, който отговаря на показателите.

— Това ли е всичко? — прекъсна го Телфорд. — Мислите ли, че в магистратурата ще приемат това като достатъчен повод да го приберете и да обърнете дома му с главата надолу?

— Има още, сър — Стив едва успяваше да потисне раздразнението си. — Заподозряният е член на колоездачен клуб, а двама от свидетелите твърдят, че са видели колоездач, който се е отдалечавал много бързо от местопрестъплението. Нещо повече, когато видях снимката на заподозряния, аз лично го разпознах. Виждал съм го преди, сър. Той беше в Олд Бейли, когато се гледаше обвинението срещу Блейк. Това се потвърждава от снимки, направени в същия ден. Впоследствие прегледах и видеозаписа от погребението на Сюзън Бланчард. Той е бил и там. След погребението минава покрай гроба й. Според мен разполагаме с достатъчно косвени улики, за да го арестуваме по подозрение в убийство. А също и да претърсим жилището му в съгласие с параграф осемнайсети от наказателния кодекс. — Той не откъсваше поглед от лицето на Телфорд, опитвайки се да се наложи със силата на волята си. Знаеше, че може да надделее над безхарактерния си началник, но никога досега не се бе опитвал да изпробва на практика това свое убеждение. Може би трябваше да направи това още преди месеци, когато Телфорд го принуди да се откаже от услугите на Фиона и да работи с Хорсфорт. Тогава бе отстъпил и бе платил прекалено висока цена, за да приеме да я плати повторно.

— Не е достатъчно — възрази Телфорд. — Освен това ти вече веднъж издъни случая. Не ми трябва втора беля.

— Не е необходимо да огласяваме нищо, сър. Не е нужно да съобщаваме официално каквото и да било, преди да сме готови да повдигнем обвинение срещу него. Никой външен човек няма да научи за ареста и претърсването. От мен и малкото хора, които работят по случая, няма да излезе нищо.

Телфорд поклати глава.

— Така, както ми ги описваш, нещата звучат убедително. Но аз искам да представя аргументите пред заместник-началника на криминалния отдел, преди да предприемем нещо повече.

— Но заместник-началникът е в отпуск — възрази Стив. Виждаше как случаят отново се изплъзва от ръцете му и беше безсилен да промени нещата.

— Ще се върне в понеделник. Предлагам ти да се срещнем с него още сутринта. Дотогава не правете нищо, за да не подплашите заподозряния. — Телфорд се усмихна добродушно. Беше успял да намери начин да се измъкне от отговорност и явно ликуваше. — Достатъчно дълго сме чакали. Още два дни няма да объркат нищо.

— Това не ми върши работа — Стив почувства, че се изчервява от гняв. Усмивката на Телфорд избледня и той се намръщи. — Хората ми работят двайсет и четири часа в денонощието, за да постигнат резултати и аз не искам да губя набраната инерция. Смятам да оставя съобщение на домашния телефон на заместник-началника, за да се свърже с мен колкото е възможно по-бързо.

— Как смеете да ме прескачате? Не си знаете мястото, Престън! — Телфорд се развика като човек, който съзнава, че е безсилен да се справи по друг начин.

Стив се изправи.

— Може и така да е, сър. Но този случай е мой и аз няма да рискувам повече. Готов съм да поема цялата отговорност за постъпките си.

Изправен пред такава непреклонност, Телфорд незабавно започна да отстъпва.

— Правете, каквото искате, щом смятате, че е необходимо. Дано наистина имате основание да нарушавате почивката на заместник-началника.