Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Това бяха впечатленията й от първата обиколка на апартамента. Но тя не се занимаваше с поведенческа психология, целта й не бе да разбере престъплението, като анализира психиката на жертвата. Най-важното беше да открие нещо от живота на Дрю Шанд, което би могло да го свързва с Чарлз Кевъндиш Редфорд. Беше убедена, че полицията е претърсила съвестно апартамента, но тогава те бяха търсили доказателства за връзки с хомосексуалисти и садомазохисти, а не писма от някакъв неуспял писател.

Тя издърпа въртящия се стол до шкафа, в който имаше много папки, и започна да се рови из тях. В най-долното чекмедже имаше лична документация — ипотеки, сметки, квитанции, застраховка на колата, цялата купчина хартии, която е неразделна част от живота на съвременния човек. В следващото чекмедже имаше папки с бележки, свързани с издадения роман на Дрю и книгите, върху които беше работил. Тя прехвърли набързо папките, за да се убеди, че няма доказателства Дрю да е откраднал все пак някоя идея от Редфорд. Доколкото можа да прецени, всички нахвърляни теми бяха изцяло плод на неговото въображение.

В най-горното чекмедже беше подредена кореспонденцията. В една папка бяха подредени писмата от литературния му агент, в друга — от издателството, в трета — договорите, а на четвъртата имаше надпис — „Писма от читатели“. Фиона си каза, че папката е учудващо голяма. Достатъчно дълго живееше с Кит, за да си създаде представа за количеството писма от почитатели, които получаваше един популярен автор, но натрупаната от Дрю поща надхвърли очакванията й. Първите писма бяха точно такива, каквито би могла да очаква — възторжени отзиви за първия му роман, запитвания кога може да се очаква следващия, молби за автографи, тук-там леко притеснено изтъкване на някоя дребна грешка. Имаше и няколко писма, изразяващи отвращение към насилието в „Подражател“, но нищо, което би могло да смути особено автора.

Но най-много бяха писмата и разпечатаните мейлове от мъже, които проявяваха желание да се срещнат лично с автора на „Подражател“, защото го намираха за много привлекателен, и се интересуваха дали в романа са отразени действителните му сексуални наклонности. Всички тези писма бяха защипани с кламер, а върху най-горното бе залепено листче, на което пишеше „Садо-файл“.

Докато ги прелистваше, едно писмо се измъкна и изпадна от долната част на купчината, защото не беше захванато от кламера. Беше сгънат на четири лист с формат А4.

Фиона го разгъна и въздъхна доволно.

„Дрю Шанд — зачете тя, — твоята кариера едва започва, но вече стъпваш на несигурната почва на литературната кражба. Ти крадеш от мен. Знаеш, че взе моя труд и сега го представяш за свой. Твоите лъжи ме лишават от това, което ми принадлежи по право.

Работата ти е бледо отражение на чужда светлина. Ти отнемаш и унищожаваш, ти си паразит, който живее от жизнената сила на хората, на чийто талант завижда. Знаеш, че е така. Погледни в жалката си, долнопробна душа и няма да намериш сили да отречеш, че си ме лишил от много неща.

Дойде време за разплата. Не заслужаваш нищо друго, освен моето презрение и омразата ми. Ако се налага да те убия, за да получа това, което по право е мое, така и ще стане. Така ще платиш, задето открадна душата ми.

Аз имам право да избера деня и часа. Вярвам, че занапред няма да спиш спокойно — не го и заслужаваш. Ще се забавлявам добре на твоето погребение. А после ще се издигна като феникс от твоята пепел.“

Между това писмо и предишните имаше малки разлики, но приликите бяха преобладаващи. За Фиона нямаше съмнение, че и това писмо е дело на човека, който бе пратил анонимни заплахи на Кит и Джорджия. Той бе и авторът на листовката, разпространена на прословутата пресконференция, на която бе се самообявил за убиец.

Вече бе почти невъзможно да се намери аргумент против реалното положение на нещата. Съвпаденията бяха прекалено много. Който и да бе убиецът на Джорджия, той бе убил и Дрю. И по всичко личеше, че това лице е именно Чарлз Кевъндиш Редфорд.

Стив мислеше, че апартаментът й е точно отражение на личността й. Светъл, с леки мебели, стилно и смело обзавеждане. Тери живееше на последния етаж на една стара тухлена сграда близо до Сити Роуд. Долните три етажа бяха заети от студио за графичен дизайн, работилница за кожени изделия, и фирма, която се занимаваше с разпространението на продукцията на независими филмови компании. На звънеца за последния етаж пишеше просто „Складова база Фаулър“. Стив заподозря, че помещенията на последния етаж не са предвидени за живеене. Заподозря също, че Тери въобще не се вълнува от този факт.