Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Благодаря ви, сър — тонът на Стив беше почти оскърбителен. Излезе бързо от кабинета, защото се опасяваше да не избухне, и дори успя да не затвори вратата с трясък. Не беше постигнал точно този резултат, на който се бе надявал, но поне нямаше да се занимава с Тефлон. Заместник-началникът на криминалния отдел надали щеше да изпадне във възторг, когато установеше веднага след завръщането си от чужбина, че го издирват спешно по работа. Но макар че и той се занимаваше предимно с политика като всеки ръководен кадър, навремето заместник-началникът беше далеч по-предприемчив следовател, отколкото Телфорд би могъл да бъде някога. Той щеше да разбере припряността на Стив. И сигурно щеше да му разреши да действа. Дотогава трябваше да наблюдават заподозряния колкото бе възможно по-дискретно.

Докато вървеше обратно към кабинета си, Стив мислеше, че нищо не става точно така, както си го представяше предварително.

Фиона сигурно би се съгласила с тази негова мисъл. Беше преровила цялото досие на случая Дрю Шанд, но тази работа се оказа крайно непродуктивна. Не можа да открие абсолютно нищо, което би могло да послужи за връзка с някое от другите убийства. Едно от малкото неща, които можеше да прецени засега бе, че въпреки внимателната инсценировка нямаше никакво доказателство за сексуална мотивация, подобна на тази, която съществуваше за убиеца в романа. Този факт сам по себе си беше наистина значителен, защото даваше възможност да се свържат убийствата на Джорджия и Дрю. И двамата са били следени, и двамата са били отвлечени, нито един от тях не е бил убит в собствения си дом, а на място, което досега не е открито, двамата бяха награждавани автори на романи за серийни убийци, романите им бяха филмирани с голям успех. Но всички тези подробности оставаха в сферата на психологическия анализ. Нямаше почти нищо конкретно, въз основа на което да се търсят по-нататъшни доказателства.

Това, което направи впечатление на Фиона, бе склонността на убиеца да се отклонява донякъде от образеца, на който подражаваше. При двете убийства имаше по едно сериозно разминаване между описанията в романа и истинския план на убиеца. При убийството на Дрю Шанд трупът бе оставен на друго място. Макар доста места наоколо да отговаряха по-точно на описаната в романа сцена, убиецът бе избрал тъкмо това, вероятно защото беше малко по-скрито и дотам можеше да се стигне с кола. В. романа на Джейн Елиъс жертвата бе измъчвана, докато е още жива, а истинският убиец бе нанесъл описаните от нея рани след настъпване на смъртта. Възможно бе убиецът да не е преценил първия си удар и да я е убил, вместо само да я зашемети. Но бе възможно и да не издържа психически на такива садистични експерименти. Фиона бе по-склонна да приеме втория вариант, защото отговаряше на проявената по-рано склонност на убиеца да постъпва практично.

В случая с Джорджия отклонението от оригинала се изразяваше в това, че убиецът бе оставил главата при трупа. Нещо повече, според Дювал нямаше доказателства той да се е придържал буквално към оригиналното описание — нямаше никакви признаци за сексуално задоволяване с тленните останки. Още една проява на практичност и нетърпимост към по-отблъскващата част на описанията. За убиеца беше важно действията му да бъдат разбрани правилно, затова жертвата трябваше да бъде идентифицирана — и той бе оставил главата при трупа, независимо от това, че променяше сценария.

Това не можеше да се приеме за подпис, но създаваше някакъв модел на действията му. Като имаше предвид тези свои наблюдения, Фиона влезе в апартамента на Дрю Шанд, обзета от известен оптимизъм. Може би наистина щеше да открие нещо показателно.

В късния следобед Мъри се появи отново, за да я прекара през натовареното движение в края на работния ден до апартамента на Дрю Шанд в Новия град. Той й отвори и я остави сама, като преди това я помоли да заключи, като си свърши работата, и да донесе ключовете в Сейнт Ленърдс на другата сутрин.

Първото, което си помисли Фиона, беше че апартаментът е прекрасен. Стаите бяха просторни и елегантно обзаведени, с гипсови корнизи в дневната и голямата спалня. Прозорците на спалнята гледаха към голяма обществена градина с много дървета и желязна ограда. Улицата я отделяше от заобикалящите я къщи. Обзавеждането на апартамента беше скъпо, завесите на прозорците бяха от тежки тъкани, мебелите — удобни. По стените имаше плакати от филмови трилъри, вкусът на собственика личеше и по подбора на видеокасетите, с които бе препълнен един от големите шкафове в дневната. Но въпреки това и въпреки книгите в прекалено подредения кабинет, жилището приличаше по-скоро на модел за снимки в списание за вътрешно обзавеждане, отколкото на дом. Дори банята беше неестествено спретната, всички обичайни туби и шишенца бяха прибрани в огледалните шкафове. Нямаше дори някоя наполовина изстискана паста за зъби, която да наруши порядъка.