Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Стив беше приковал поглед в екрана. Филмът се въртеше в забавен каданс. От време на време той молеше да спрат кадъра или да го увеличат, за да огледа по-внимателно лицето на някой от присъстващите. На първата лента не можа да види нищо особено — само на един-два кадъра забеляза гърба на мъж, който би могъл да бъде Койн.

Към средата на втория филм очите му почнаха да се уморяват и да сълзят.

— Трябва да си почина — каза той на техника, бутна стола си назад, стана и се протегна. — Само десет минути.

Излезе от залата и се качи два етажа по-горе, в собствения си кабинет. На бюрото го чакаше дебел кафяв плик, на който беше надраскано с черен маркер: „За главен инспектор Стив Престън, СПЕШНО!“. Той го отвори и отвътре изпаднаха пет-шест черно-бели снимки. След тях се изхлузи и бланка с името на един от редакторите на голям национален ежедневник, човек, с когото бяха разменили по някой виц на чашка, по време на отвратителния служебен коктейл, организиран от Телфорд миналата Коледа. Личните контакти бяха най-сигурният път към резултати в сивата зона на сътрудничеството между пресата и полицията.

Всички снимки бяха направени пред Олд Бейли в деня, когато Френсиз Блейк беше освободен. Стив намери лупа в едно от чекмеджетата и започна да ги оглежда методично. Когато стигна до третата снимка, въздъхна облекчено. Паметта не го лъжеше. В края на тълпата, заобиколила Блейк, се виждаше съвсем ясно лицето на Джерард Койн. Стив прехвърли останалите снимки и откри Койн на още две. На едната снимка гледаше право в обектива, на другите две беше в профил. Нямаше никакво съмнение, че е той.

Човекът, идентифициран от географския профил на Тери, бе присъствал в съда, когато се разглеждаше обвинението срещу предполагаемия убиец на Сюзън Бланчард.

Обзет от ентусиазъм, Стив затича надолу по стълбите и влезе във видеозалата.

— Давай — обърна се той към колегата си. — Той е тук някъде. Убеден съм, че ще го открием.

Търпението му бе възнаградено само след десет минути. На втория филм се виждаше как Койн се появява иззад тисовите дървета в единия край на гробището. Беше облечен подходящо за случая — в тъмен костюм, с вратовръзка. Стоеше зад близките на убитата, в самия край на тълпата, заобиколила гроба. Много от присъстващите бяха отстъпили назад от уважение пред скръбта на близките, когато близначетата на Сюзън Бланчард хвърлиха рози върху ковчега на майка си, преди той да бъде спуснат в гроба. След края на церемонията хората се бяха разотишли доста бързо. Само Койн просто се бе скрил отново зад тисовете и бе изчакал да си тръгне и последният от присъствалите на погребението. На филма се виждаше как се появява отново, прекосява гробището и тръгва по пътеката, която води към гроба на Сюзън Бланчард.

Стив почувства как пулсът му се ускорява, докато Койн се движеше бавно по пътеката. Той подмина гроба, без дори да хвърли поглед към него, продължи по пътеката и спря, след като подмина още два гроба. После се обърна така, че стоеше с лице към един надгробен камък.

— Да му се не види — изруга тихо Стив. — Не виждаме лицето му. Готов съм да се обзаложа, че гледа към нейния гроб.

Койн стоеше с леко приведена глава. Остана така една-две минути, после се обърна и се върна по пътя, по който бе дошъл. В поведението му нямаше нищо съмнително. Ако го подложеха на разпит, можеше да каже, че е изчакал да свърши погребението на Сюзън Бланчард, за да може да отиде спокойно до гроба, който се намираше близо до нейния. Но присъствието му на гробищата този ден, съпоставено с присъствието му в Олд Бейли в деня, когато освободиха Френсиз Блейк, както и с географския профил, изграждаха стабилна аргументация, макар основана на косвени доказателства, която може би щеше да бъде достатъчна за арестуването му.

— Искам разпечатка на поредиците кадри, на които присъства заподозреният — каза Стив. — Особено на кадрите, където е с лице към камерата. Увеличете ги колкото е възможно, стига лицето да се вижда ясно. Не искам да има и най-малко съмнение в достоверността на снимките.

— Няма проблем — каза техническият работник. — Сигурно ви трябват спешно?

— Много спешно — Стив вече вървеше към вратата. Погледна часовника си. Тефлон обикновено си намираше извинения, за да изчезва рано от кабинета си в петък следобед, но ако имаше късмет, може би щеше да успее да го спипа.

Капитан Телфорд чакаше асансьора, от който слезе Стив.

— Радвам се, че ви срещам, сър. Трябва да разговарям спешно с вас във връзка със случая Сюзън Бланчард — каза той категорично.