Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Дарън стана от бюрото и се упъти към шкафа с папките.

— Междувременно премислих и наистина веднага мога да цитирам две имена. — Той дръпна един картотечен указател и започна да рови в него. — Ето го. — Извади малка купчинка картони, спретнато стегната с ластик. — Гордън Харълд Армстронг.

Подаде картончетата на Джоан и отиде до друго чекмедже.

Гордън Харълд Армстронг беше двайсет и петгодишен, безработен, и няколко пъти бе влизал в затвора за кражби и нападения със сексуален мотив. Нападаше жени, които се прибираха от работа, опипваше ги и се разголваше пред тях. Беше заплашвал три от нападнатите жени с нож. Никъде не се споменаваше колело. Но основното, което според Джоан го вадеше от списъка на заподозрените бе, че Армстронг е чернокож. А според анализа на убийството на Сюзън Бланчард, направен от Фиона Камерън, както и съдейки по показанията на жертвите, трябваше да търсят човек от бялата раса.

Дарън се обърна към нея. Държеше в ръка само едно картонче.

— Този става ли?

Джоан поклати глава. Той й подаде картончето.

— Вижте тогава този.

Джерард Патрик Койн, двайсет и седемгодишен, роден в Нова Зеландия, пристигнал в Обединеното кралство като студент на осемнайсет години. Което обяснява отсъствието на името му от общинските регистри, досети се Джоан. Завършил социология в Кентския университет. Досега е работил като анализатор за различни маркетингови компании. Арестуван за първи път преди четири години, когато една жена се оплакала в полицията, че я нападнал в близкия парк. Блъснал я на земята и се опитал да я насили. Но тя се измъкнала и избягала. Впоследствие обвинението било вдигнато поради недостатъчен доказателствен материал. За втори път го арестували след още няколко месеца. При редовната си обиколка патрулиращи полицаи го открили скрит в храстите на друг парк, този път с нож в ръка. Бил обвинен в притежание на хладно оръжие и осъден на две години условно. Според неофициалните бележки на гърба на картончето, бил заподозрян в още два опита за изнасилване. В единия случай нападнатата жена била толкова уплашена, че отказала да участва в идентификация на нападателя. Във втория нападнатата не могла да различи Койн сред група други мъже.

Койн нямал никакви помощници й не извършвал престъпленията си в група — нещо типично за извършители на сексуални престъпления. Затова пък имал колело. Старателните записки на Дарън Уотсън включваха и информация, че Койн е член на местния колоездачен клуб и дори е печелил няколко надбягвания.

Джоан си позволи да се усмихне.

— Дарън, ти си прекрасен — каза тя и размаха картончето като печеливш лотариен билет.

— Харесва ти нашият господин Койн, така ли?

— Дали ми харесва? Луда съм по него! — Още докато говореше, Джоан бръкна в чантата си, извади бележник и започна да преписва сведенията, събирани от Дарън. Адрес, дата на раждане, дати на арестите, дата на издаване на присъдата, името на колоездачния клуб.

Половин час по-късно, когато почука на вратата на Стив Престън, Джоан беше убедена, че и той ще изпита същите чувства при вида на сведенията за Джерард Патрик Койн. Влезе в кабинета широко усмихната.

— Имам страхотни новини! — започна тя, седна срещу шефа си, без да чака да бъде поканена, отвори бележника си и започна да чете. Накрая вдигна поглед и допълни: — Струва ми се, че най-сетне разполагаме с истински заподозрян.

Тя събра купчината компютърни разпечатки и ги подаде на шефа си.

— Но нищо не го свързва със случая Сюзън Бланчард — припомни й Стив. — Нищо освен малко неофициална информация и някакъв компютърен анализ.

Той взе купчината хартия и загледа най-горния лист, на който имаше и снимки на Койн.

— Я чакай — каза той. Внезапно в гласа му се долови нотка на възбуда.

— Какво има, шефе? — Джоан се приведе любопитно напред, като че ли да види това, което бе направило впечатление на Стив.

— Познавам това лице. Виждал съм го. — Той притвори очи и се смръщи в опит да се съсредоточи. Когато отвори отново очи, лицето му грееше от радостно вълнение. — Той беше в Олд Бейли, в деня, когато освободиха Блейк! Знам, че беше именно той, защото беше облечен в колоездачен екип, затова ми направи впечатление. Носеше и шлем. Той е, Джоан. Знам, че беше той.

— Сигурен ли сте?

Тя не смееше да се надява.

— Абсолютно. Наблюдавах доста внимателно галерията, отделена за публика, защото бях убеден, че не сме изправили пред съда истинския виновник. Оглеждах лицата и се надявах, че мога да видя нещо, което да ме наведе на истинска следа… — Той скочи на крака и започна да кръстосва кабинета. — Джоан, намери ми видеозаписа на погребението на Сюзън. Знам, че снимахме всички присъстващи от всякакви ъгли. Виж какво можеш да измъкнеш и от архивите на пресата. Всичко, което са снимали пред Олд Бейли. Както и при съдия-следователя. Там внимавай много, знаеш как реагират, ако заподозрат, че ровим нещо. Поговори с хората, които отговарят за контактите с пресата, те могат да ти помогнат.