Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Самостоятелните къщички отстъпиха пред редици елегантни викториански сгради с фасади от жълтеникав пясъчник, някогашни семейни жилища, сега разделени на апартаменти с прекалено големи прозорци и високи тавани, трудни за отопляване. Завиха рязко наляво и колата затрополи по улица, настлана с гранитни павета, после взеха още един завой.

— Пристигнахме — обяви Мъри и закова колата пред висока сграда с покрит вход. От двете страни на входа имаше украсени с орнаменти улични фенери.

— Аз ще почакам тук — каза сержантът. Фиона не се учуди особено.

Елегантният интериор отговаряше на красивата фасада на хотела. Тя се обади на рецепцията, където й дадоха ключа, после тръгна подир едно момче нагоре по виещото се стълбище. Стаята й беше на първия етаж. Прозорците гледаха към градината, която разделяше улицата на две. В далечината, през завесата на дъжда, се виждаше устието на река Форт, подобно на стоманеносива лента. Отляво се извисяваше грамадата на мрачна готическа постройка с две кули от двете страни.

— Каква е тази постройка? — попита Фиона пиколото.

— Колежът „Фетс“, където е учил Тони Блеър — отвърна момчето.

Фиона си каза, че това, разбира се, обяснява много неща.

Разопакова багажа си и заслиза надолу. След десет минути бяха прекосили Новия град, построен изцяло в джорджиански стил, слязоха надолу, минаха през Каугейт и тръгнаха нагоре по „Плезънс“. Спряха пред висока, модерна сграда, където се намираше централата на полицията на Граничните земи и Лодиан. Фиона влезе след Мъри. Двамата тръгнаха по един коридор, а когато спряха, той отвори вратата пред нея със замах и обяви:

— Ще кажа на шефа, че сте пристигнали. Ще работите тук, така че настанявайте се.

Той се упъти към вратата и Фиона реши, че е време да напомни за положението си.

— Ще бъде много мило, ако ми донесете кафе — каза тя, без да се усмихва.

— Разбира се. Мляко, захар?

— С мляко, без захар, моля.

Той се завъртя и тръгна толкова бързо, че полите на сакото се развяха около слабата му фигура. Фиона се огледа. Макар и малка, стаичката беше учудващо приятно обзаведена. Имаше маса от светло дърво и въртящ се стол. До едната стена бяха поставени два стандартни тапицирани стола, имаше ниска масичка с телефон, кана с вода и две чисти чаши. И най-важното — имаше прозорец.

Долу се виждаше паркинга и по-нататък, над покривите на къщите, част от Солсбъри Краг. Високият, скалист хълм се зеленееше през пелената на дъжда.

Фиона остави лаптопа на масата и запълзя на колене, за да намери контакта на телефона. Тъкмо включваше адаптора, когато вратата се отвори. Фиона видя пред себе си два крака, доста пълни, опънали застрашително крачолите на панталоните. Тя се облегна назад, за да види и лицето на мъжа, застанал пред масата. Когато го видя, нещо трепна в паметта й. В съзнанието й започна да се оформя бавно някаква картина, като образ на фотографска хартия, потопена в проявител. Мъжът беше набит, с удивително червена коса и луничаво лице, зачервено от крайбрежните ветрове. Бледосините му очи бяха обрамчени с необичайно тъмни мигли. Имаше чип нос и малка херувимска устица. Александър Галоуей, сержант от криминалната полиция на графство Файф. Такава бе поне титлата му преди дванайсет години. Фиона като че ли се озова обратно в миналото, в онази мрачна кръчма край „Сейнт Андрюс“, където се бяха срещнали, за да поговорят на спокойствие за убийството на Лесли. Първоначално случаят не бе възложен на него, но когато шест месеца по-късно престъпникът не бе открит и се наложи преразглеждане, натовариха с това него. За съжаление не можа да й каже нищо ново.

Фиона го гледаше стреснато. През ум не й мина да направи връзка, когато Сара Дювал каза, че с убийството на Дрю Шанд се занимава главен инспектор Санди Галоуей. Но съмнение не можеше да има. Яркочервената коса бе избледняла и примесена със сиви нишки, а червендалестото лице бе добило леко лилав оттенък, който би трябвало да обезпокои личния му лекар, ако Галоуей изобщо намираше време да го посети. Но очите му не се бяха променили — бледосини, с все същите необичайно тъмни мигли. Носът бе нашарен с червени жилчици като произведение на Джексън Полок 15 15 Джексън Полок (1912–1956 г.) Американски художник, водеща фигура в американския абстракционизъм и експресионизъм. — Бел.прев. , а устата бе по-свита в израз на постоянно неодобрение, отколкото я помнеше. Но каква друга промяна би могла да се очаква у мъж, прекарал изминалите дванайсет години в напрегната полицейска работа?