Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Не прочете ръкописа, така ли?

— Животът е прекалено кратък — той взе чашата си и допи остатъка от виното. После зачака Фиона да каже нещо за истинския повод, довел Сара Дювал тук.

— Утре сутринта заминавам за Единбърг — каза Фиона.

— Заради Дрю Шанд ли? — попита Кит.

— Дювал е убедена, че си струва да потърся връзка между трите убийства. Аз самата не съм много сигурна, че виждам смисъл в тази работа. Убийствата са извършени на три абсолютно различни места, в юрисдикцията на три различни правораздавания, и ако си спомням правилно, процесът по всяко престъпление трябва да се води в съответствие с изискванията на местното правораздаване. Не съм и много убедена, че съдът, в което и да е от трите места би приел доказателства от друг процес. Но поне полицейските служби, които работят по случаите, са се споразумели да си сътрудничат — следователно считат, че може да има някаква полза от това, дори само да успеят да прехвърлят нерешен случай на чужда сметка. Дювал смята, че има по-добри шансове да го обвини основателно в убийството на Джорджия, ако докажем повтарящ се модел на поведение.

Кит се изправи на лакти.

— Значи това, което казаха по новините е вярно? Хванали са истинския виновник.

— Според Дювал има сериозни основания да приемем, че е така. А все пак, тя познава най-добре положението. Освен това почти не съществува съмнение, че той е писал писмата. Дювал каза, че са практически идентични. И, колкото и да ме е срам да си призная, тъкмо тя ми припомни за един случай в Съединените щати, когато някакъв човек, занимавал се известно време с писане на анонимни писма, убил после дванайсет души. Признавам, че нямах право да твърдя толкова категорично, че авторът на тези писма няма да осъществи заплахите си.

Кит се усмихна.

— Очаквам писмени обяснения.

Фиона му се изплези.

— Кога точно тръгваш?

— Има един полет малко след девет часа.

— Радвам се, че си приела. Харесвах и Дрю, и Джейн. Не ми е приятна мисълта, че убиецът им няма да си получи заслуженото. Ако ти не успееш да намериш достатъчно доказателства, че убийствата им са свързани, никой няма да успее.

Фиона въздъхна.

— Ще ми се да споделях твоята увереност. Трудно ще бъде да се изгради обвинение — тя отклони поглед. — Иска ми се да дойдеш с мен.

— Защо? Няма нужда, нали онзи човек е в ареста.

Фиона, която сама не можеше да разбере какво я притеснява, сви рамене.

— Знам. Просто бих предпочела да си с мен и това е.

— Трябва да свърша книгата — възрази той.

— Нищо не ти пречи да работиш и в Единбърг. Ако искаш, стой си по цял ден в хотелската стая и пиши.

— Не е толкова просто, Фиона. И без това съм си разпилял мислите. Тази трагедия с Джорджия ме смаза. Едва успявам да напиша по някой ред. При това, като седя в собствения си кабинет, слушам си моята музика и около мен са моите неща. Няма да успея да се съсредоточа на непознато място, в хотелска стая, където непрекъснато ще връхлитат камериерки и единственото, което мога да слушам, е телевизорът. Няма да дойда и толкова.

Той я изгледа предизвикателно, издал брадичка напред.

Фиона зарови ядосано пръсти в косата си.

— Не искам да те оставям тук сам, тъкмо защото си разстроен. Не мога да ти бъда никаква опора, когато съм на четиристотин мили от тук.

Двамата продължаваха да се измерват с погледи, всеки решен да не отстъпва пред другия. Накрая Кит поклати глава.

— Не мога да дойда. Искам да си стоя тук, в какавидата си. Тук ми е мястото. Приятелите ми са тук. Трябва да се съберем и да пийнем в памет на Джорджия. Така е редно. Трябва да я изпратим, Фиона. Длъжен съм да бъда тук — той й протегна ръка и я изгледа умолително. — Опитай се да ме разбереш.

— Съгласна съм — предаде се Фиона. — Мислех не само за теб, но и за себе си. Толкова много се страхувам за теб, че ми се иска да си все около мен, докато свикна с мисълта, че всичко е наред.

Размениха си примирени усмивки. И двамата съзнаваха, че работата им е навлязла непоправимо в личния им живот.

— Колко време ще отсъстваш? — попита Кит.

— Не знам точно. Сигурно оттам ще продължа направо за Дъблин, за да видя и ирландския случай. Утре е петък. Надявам се в неделя да съм в Ирландия, значи в понеделник би трябвало да се прибера. Не мога да отсъствам повече, без да си проваля лекциите.

— В такъв случай ще сготвя нещо специално в понеделник — каза Кит. — Ще си направим романтична вечеря. Ще изключим телефона и звънеца и ще си припомним убийственото привличане, което изпитваме един към друг.