Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Стив въздъхна.

— Доколкото Фиона може изобщо да изпадне в паника, вече го е постигнала. Дори вчера се скарахме. Тя ми се разсърди, защото полицията не можеше да поеме ангажимент да охранява само Кит, въпреки че наистина Фиона бе човекът, който даде идеята да се претърси пазара в Смитфийлд.

Тери се намръщи.

— Божичко, Стив, това наистина е много неприятно. Имам предвид конфликтът между личните и професионалните интереси. Предполагам, че и двамата с Фиона сте се чувствали отвратително. Били сте притеснени до смърт за Кит и в резултат сте се изпокарали помежду си.

— Е, не е лесно — призна Стив. — Сега поне като че ли има шансове Кит да е в безопасност, за което съм безкрайно благодарен. Той е най-добрият ми приятел, и ако нещо се беше случило с него, не знам как бих живял с тази мисъл. Само си мисля, че отношенията ми с Фиона са необратимо съсипани. Тя не прощава лесно.

— Ще й мине — каза Тери с жизнерадостна увереност. — Особено ако се повлачиш малко на колене. Ако съдя по опита си, Фиона винаги оценява искреното покаяние.

Стив поклати глава.

— Този път няма да е толкова лесно.

Тери се сгуши в него.

— Като си помисля колко труд вложих, за да те накарам да се почувстваш добре, а сега пак си натегнат като пружина. — Тя се пресегна за шишето с масажно масло. — Приеми нещата такива, каквито са. Ще се наложи да престанеш да мислиш за Кит и Фиона, да легнеш и да приемеш мъжествено предписаното лечение.

Стив се усмихна и се обърна по корем, за да седне тя на гърба му.

— Както кажете, докторе.

— Още не съм доктор — отбеляза тя. — Я си представи колко по-добра ще бъда, като се дипломирам.

Той простена, докато пръстите й, хлъзгави от масажно масло, започнаха да мачкат мускулите на раменете му.

— Може и да не издържа на качеството.

— Ще ви подготвяме постепенно, господине — пръстите й продължаваха да се плъзгат по силните мускули на гърба му и да изтриват всякакви мисли за Сара Дювал и Фиона Камерън от ума му.

Фиона правеше кафе в кухнята, когато чу звънеца на входната врата. Раздразнена от неочакваното прекъсване, тя отиде в антрето и надникна през шпионката. Опасяваше се, че може да е някой журналист, който се надява да изтръгне от Кит интересен цитат за утрешния брой на вестника. Ако подозрението й се окажеше основателно, имаше намерение да си достави удоволствието да го наругае и изхвърли. Едно беше сигурно — нито един от приятелите им не би си позволил да дойде точно тази вечер, без да им се е обадил преди това по телефона.

Тя разпозна с учудване жената на прага, но не бе в състояние да предположи какво търси тук главен инспектор Сара Дювал.

Ругаейки под нос, Фиона отвори вратата и каза:

— Добър вечер, госпожо главен инспектор.

— Съжалявам, че се натрапвам по това време — каза сухо Дювал. Фиона остана с впечатлението, че много рядко й се случва да се извинява. — Надявах се, че ще можете да ми отделите малко време.

Фиона отстъпи назад и я покани с жест.

— Заповядайте. Ще ви поканя в кухнята — втората врата вляво. Там можем да поговорим.

Дювал тръгна към кухнята, оценявайки набързо обстановката. Скъп паркет, няколко хубави ориенталски килима, два забележителни пейзажа с маслени бои на стените. На стълбите се появи някакъв мъж и я погледна любопитно. Тя разпозна Кит Мартин.

— По работа, Кит — подвикна Фиона. — Трябва да поговоря с главен инспектор Дювал.

— Щом е неотложно, няма проблем — отвърна той и се върна нагоре по стълбите.

— Чух по новините, че сте арестували някого — каза Фиона, докато влизаше след Дювал в кухнята. — Заповядайте.

Дювал дръпна стол, седна и кръстоса крака.

— Тъкмо правех кафе. Да ви сипя ли?

— Да, благодаря.

— Черно, нали?

Фиона не изчака отговора й, взе втора чаша и сипа кафе. Сложи мляко в своята чаша и постави двете на масата, после седна срещу Дювал. Лицето й беше също толкова безизразно като това на посетителката, когато попита:

— И тъй, с какво мога да ви помогна?

— Както казахте, арестувахме един човек. Нямахме възможност да постъпим иначе, като се вземе предвид публичния характер на признанието — каза Дювал с лека ирония. — Но положението е доста неясно. Името на арестувания е Чарлз Редфорд. Той признава, че е извършил убийствата, но не казва нищо повече от това, което би могъл да разкаже всеки, който е чел вестниците и книгата на Джорджия Лестър, където фигурира подобно убийство. Претърсихме жилището му, но не успяхме да открием нищо интересно. На бюрото му имаше екземпляри от книгите на Шанд, Елиъс и Лестър, в които се описват съответните убийства. Намерихме и купчина вестници, в които има статии за убийствата, но никаква друга следа, от която лаборантите ни биха могли да измъкнат нещо полезно.