Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Ще донеса още една бутилка — каза тя.

— Чудесна идея — съгласи се той. По говора му изобщо не личеше, че е пил.

Фиона се върна, седна с кръстосани крака на пода до него и изля остатъка от бутилката в своята чаша.

— Не мога да ти опиша колко ми е тежко заради Джорджия.

— И на мен — каза Кит и се премести малко, за да подпре гръб на страничната облегалка. — Освен това ме е страх. Наистина съществува човек, който убива хора като мен, и не мога да престана да мисля, че може аз да съм следващия в списъка.

— Знам — Фиона допи чашата си и се зае с втората бутилка. — И нищо, което мога да кажа или направя, няма да промени това. Господи, колко мразя тази безпомощност — тя протегна ръка и стисна здраво неговата.

Двамата мълчаха, а от телевизора се носеше идиотското дърдорене на влюбените тийнейджъри от сапунения сериал. Фиона мечтаеше да има вълшебна пръчица, за да пропъди чувството за надвиснала заплаха, което лепнеше като паяжина по тях, така че вече не бяха в състояние да възприемат нищо друго извън присъствието му.

— Било е много мило от страна на Стив да дойде, за да ти съобщи лично — поде тя. — Особено като знам как се разделихме.

— Той те обича прекалено много, за да става дребнав.

Фиона изненадано го погледна. Винаги бе мислила, че бремето на любовта, която Стив изпитваше към нея, си е останало нейна лична тайна. Никога досега не бяха говорили за това. Фиона считаше, че Кит е приел нейната версия — утвърдено от времето опровержение на теорията, че приятелство между хетеросексуални мъже и жени е напълно невъзможно.

Кит поклати глава. По лицето му плъзна уморена усмивка.

— Мислеше, че не съм забелязал, така ли?

— Нещо такова. Предполагах, че щом не се дразниш от присъствието му, приемаш нещата така, както съм ти ги описала.

Кит посегна към бутилката и доля чашата си.

— Трябваше ли да се дразня? Никога не съм го приемал като заплаха за връзката ни. От самото начало ми беше ясно, че ти не го обичаш. Е, разбира се, обичаш го, но само като приятел. А и той никога не се опитва да коментира отношенията ни. Затова не виждам какъв може да е проблемът.

Фиона отпусна глава на бедрото му.

— Никога няма да престанеш да ме изненадваш.

— Чудесно. Нямаше да ми е приятно, ако мислех, че си ме разкрила докрай. — Той я погали по косата. — Знаеш ли, ти си чудесен повод да искам да остана жив. Възнамерявам да не поемам и най-малък риск.

Тя незабавно се възползва от възникналата възможност.

— Именно затова още утре сутринта ще се обадим в някоя фирма за охрана и ще ти наемем телохранител.

— Ти сериозно ли говориш? — в тона му се смесваха яд и недоверие.

— Никога не съм говорила по-сериозно. Не можеш да живееш като отшелник, Кит. Сам знаеш, че ще побеснееш за няколко дни. Ще станеш раздразнителен и нервен, няма да можеш да работиш, и някой път няма да издържиш и ще направиш нещо, за което ще си убеден, че е напълно безопасно — например ще излезеш да се разхождаш из Хампстед Хийт. И ще се превърнеш в лесна мишена. — Той отвори уста, за да възрази, но Фиона вдигна категорично ръка. — Нямам намерение да споря с теб, Кит. Най-важна от всичко е твоята безопасност, но все пак се налага да продължиш да живееш нормално.

— Съгласен съм. Но все пак — телохранител? Ще се чувствам като пълен идиот.

— По-добре от другия вариант.

Преди Кит да отговори, финалните надписи на сапунения сериал избледняха от екрана и се понесе познатата натрапчива мелодия на „Новините в шест“. Фиона се обърна към екрана и каза:

— Хайде да видим какво ще кажат за Джорджия.

Говорителят ги дари със строгата усмивка, която имаше за своя запазена марка, и започна да чете новините.

— Добър вечер, дами и господа. Останките на изчезналата писателка на криминални романи Джорджия Лестър бяха открити във фризер на пазара в Смитфийлд. При последвалото драматично развитие на организираната пресконференция един мъж призна, че е извършил убийството.

Фиона и Кит не чуха нищо за останалите новини от деня.

— Какво, по дяволите…? — прошепна Кит.

Не се наложи да чакат дълго.

Джорджия беше първа точка от бюлетина.

— Представители на полицията на Централен Лондон свикаха пресконференция днес следобед, за да съобщят, че останките на Джорджия Лестър са били открити в резултат на претърсване на пазара Смитфийлд. Натъкнали се на ужасяващата находка малко след полунощ. От сутринта полицията започна разследване на убийството. Госпожа Лестър изчезна преди десет дни по пътя от вилата си в Дорсет към лондонския си апартамент. Оттогава съществуваха опасения за нейната безопасност. Но съобщението на полицията бе засенчено от случилото се на самата пресконференция. Свързваме се с нашия репортер от мястото на събитието — Габриел Гершон.