Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Да му се не види — изруга той и се измъкна от прегръдката й.

Тя се засмя.

— Не вдигай телефона. Нали си в почивка.

— Не мога — отвърна той гневно, прекоси с няколко крачки стаята и взе телефона от малката масичка.

— Престън на телефона.

— Стив? Обажда се Сара Дювал.

Стив потисна раздразнението си, върна се и седна на ръба на леглото.

— С какво мога да ти бъда полезен, Сара?

— Да не прекъсвам нещо?

— Не, не се безпокой.

Дювал долови остротата в тона му и разбра, че наистина го е смутила, но не се отказа. Имаше определена цел и ако за постигането й трябваше да наруши спокойствието на Стив Престън, това не я вълнуваше особено.

— Исках да те попитам дали според теб доктор Камерън би приела официална покана от наша страна да ни сътрудничи във връзка със случая Лестър.

Стив погледна притеснено към Тери. Изпитваше смътно неудобство да говори пред нея за Фиона, като че ли се провиняваше в кръвосмешение.

— Не виждам защо да има проблем. Тя отказа да работи за нас, а не за полицията изобщо. А какво всъщност ви трябва?

— Както знаеш, арестувахме човек, който направи самопризнания. Но ми е практически невъзможно да докажа автентичността на признанието му, защото повечето подробности около убийството фигурират в книгата на Джорджия Лестър. От друга страна съм почти убедена, че той е авторът на писмата. Планът ми е първо да докажа връзката му с писмата, а впоследствие да докажем връзка на писмата с убийствата — това може да стане, особено ако установим, че Шанд и Елиъс е също са получавали анонимни заплахи. Казах си, че доктор Камерън би могла да направи професионална оценка на писмата и на листовката, която той раздаваше на пресконференцията, а после да прегледа документацията по другите два случая, за да види може ли да се докаже наличието на връзка. Ако работим едновременно върху трите случая, се увеличават шансовете ни да открием свидетели — или някакво друго доказателство, което или ще ни помогне да уличим човека, когото арестувахме, или ще го оневини окончателно.

— Според мен си струва да опитате — каза предпазливо Стив. — А няма и по-подходящ човек за такава задача.

— Не ми се иска да чакам до утре сутринта — продължи Дювал. — Имаш ли домашния й телефон?

— Струва ми се, че имаш по-добри шансове да получиш съгласието й, ако поговориш с нея лично, а не по телефона.

Нямаше как да обясни на Сара Дювал, че маниерите й по телефона надали щяха да вдигнат акциите й пред жена, вече склонна да изпитва неприязън към нея поради отказа й да осигури защита на Кит.

— Дай ми тогава адреса й.

Стив хвърли поглед към Тери, която лежеше, свита на кълбо, и го гледаше усмихнато. За миг изпита желание да отиде в другата стая, за да не може Тери да чуе адреса на научната си ръководителка. Съзнанието за поверителност бе му станало втора природа, но все пак прецени, че ако иска да изгради постоянна връзка с нея, трябва да я допусне в живота си. Пое си дъх и изрецитира познатия адрес. Тери повдигна вежди и на лицето й се изписа любопитство. Стив приключи разговора и постави слушалката на мястото й.

— Няма да любопитствам, ако не ти е приятно, но знам адреса на Фиона — каза тя.

Стив легна до нея, протегна ръка и я придърпа близо до себе си.

— Нали знаеш, че някакъв тип си е признал, че е убил Джорджия Лестър на вчерашната пресконференция?

— Да, гледах новините.

— Е, полицията на централен Лондон иска да ползва услугите на Фиона като консултант. Считат, че имат основание да вярват на признанието му.

— И искат някой да докаже връзката на последното убийство с предишните две, така ли? — Тери беше явно заинтригувана, завъртя се на една страна и се подпря с лакът на възглавницата.

— Именно. Тя вероятно ще приеме. Като изключим останалите съображения, сигурно има нужда да се убеди, че са арестували истинския виновник, и че може да престане да трепери, че Кит е следващият в списъка на убиеца.

— Разбира се! Как не се сетих досега защо е толкова отнесена от няколко дни насам!

— Не ти ли мина през ума, че Кит може да е следващата жертва?

— Какво да ти кажа? Като че ли бях забравила за него. Виждала съм го само веднъж, а и Фиона никога не разговаря за личния си живот. Пък и досега никъде не е ставало дума за сериен убиец. Във всички вестници пишеше, че между убийствата на Дрю Шанд и онази Джейн — как й беше името, нямало връзка. — Тя тръсна ядосано глава. — Боже мили, как съм могла да бъда толкова тъпа? Тя трябва да е полупобъркана от страх!