Вал Макдърмид - Смърт в сенките

На екрана се появи сериозното лице на трийсетинагодишна жена с очила с елегантни рамки.

— Представителите на полицията не съобщиха много факти на пресконференцията. Признаха само, че нарязаният на парчета труп на Джорджия Лестър е бил открит във фризер на пазара в Смитфийлд, но не пожелаха да отговорят на въпроса дали съществува връзка между убийството на писателката и скорошните убийства на двама други известни автори на криминални романи — Дрю Шанд и Джейн Елиъс.

Непосредствено преди края на пресконференцията един човек си проправи път между присъстващите и обяви, че е извършил и трите убийства. След това непознатият започна да разхвърля листовки, на които бе напечатал обяснение за мотивите си. В листовките се твърди, че тримата убити писатели са крали негови сюжети и че той ги е убил, за да си отмъсти за тяхното плагиатство.

Ограниченията на закона не ни дават право да покажем снимки от това драматично събитие. Но споменатото лице бе задържано незабавно и служителите на полицията признаха, че го арестуват по подозрение в убийство.

Прекъсна я гласът на говорителя от студиото.

— Габриел, остана ли с впечатление, че самите представители на полицията са изненадани от тази странна намеса?

— Да, бяха напълно объркани. До появата на непознатия не бяха споменавали, че има някакви заподозрени лица във връзка с убийството на Джорджия Лестър.

— Това наистина е бил забележителен обрат в събитията. Ако не ме лъже паметта, такова нещо не се е случвало досега — заяви говорителят, когато на екрана се появи отново картина от студиото. — Благодаря, Габриел, ще се свържем отново с теб, ако има нови развития. — Той погледна сериозно в обектива. — По-късно вечерта ще представим филм за живота и творчеството на Джорджия Лестър. А сега — другите новини на деня.

Фиона взе дистанционното управление и спря звука.

— Невероятно — промърмори тя замислено. — Признал си е пред цяла зала, пълна с журналисти?

— Този човек няма нужда от рекламен агент.

— Подай ми телефона — каза тя.

Кит се пресегна и взе слушалката.

— На кого искаш да се обадиш?

— В централата на Ууд Стрийт. Искам да разбера дали става дума за нещо сериозно, или се е появил местният луд.

— Вярваш ли, че ще ти кажат истината?

Фиона го удостои с поглед на недоволен преподавател.

— А ти вярваш ли, че ще ме излъжат?

Десет минути по-късно тя остави телефона.

Разбира се, оказа се невъзможно да се свърже със Сара Дювал. Но веднага след като Фиона поясни на някакъв колебаещ се сержант каква е връзката й със случая, незабавно бе уведомена, че в криминалния отдел приемат арестувания съвсем сериозно. Сержантът дори допълни, че според неофициални данни още утре срещу него ще бъде повдигнато обвинение. Може би все още не в убийство. Но щяло да бъде нещо сериозно.

Фиона си каза, че е изпитвала подобно усещане, когато зъболекарската упойка постепенно престане да действа. Чувстваше как напрежението изтича през раменните й мускули. Първоначалният й скептицизъм бе пропъден от увереното твърдение на дежурния сержант, че опитен човек като Сара Дювал приема съвсем сериозно арестувания. Ако човекът бе някой от познатите маниаци, които почти винаги се появяват, когато някое сериозно престъпление заеме първите страници на вестниците, в полицията щяха да преценят, че е така. Тя срещна усмихнато тревожния поглед на Кит.

— Доколкото разбирам, считат признанието за истина — каза тя и въздъхна дълбоко от облекчение. После се изправи бързо, легна до него на дивана и го прегърна.

— Надявам се да са прави — прошепна тя. — Господи, дано да са прави.

Въздухът в стаята бе натежал от силния аромат на иланг-иланг, санталово дърво и рози. Трептящите пламъчета на свещи смекчаваха клиничната строгост на белите стени и превръщаха спалнята на Стив от монашеска килия в убежище на романтиката. Тери беше донесла ароматите и масажното масло. След първата нощ, която мина под знака на непреодолимото желание й се искаше, когато се любят отново, атмосферата да бъде по-чувствена.

Лежаха, преплели ръце и крака. Близо до тях имаше две високи чаши, пълни с шампанско, но тъкмо сега те не посягаха към тях, защото се бяха заели да обменят подробности от миналото си. Заслушан в разказите на Тери за детството й, Стив бе обзет от ликуващото съзнание, че се бе изтръгнал от сивото си ежедневие.

Острият звук на мобилния му телефон прекъсна веселия й разказ и го върна към действителността.