Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Попаднахме само на една дребна улика — при проверка на обажданията от неговия телефон бе установено, че през последните три месеца са избирани номерата на тримата убити писатели. Намерихме и една литературна агентка, която заяви, че Редфорд я е заплашвал. Дори мислела да съобщи за заплахите му в полицията, но после се отказала. Когато получил писмото, в което тя отказвала да го представлява, той нахлул в офиса й и започнал да крещи оскърбления, после взел от бюрото един нож за отваряне на писма, размахал го под носа й и я предупредил да внимава кого обижда. После хвърлил ножа към стената и си тръгнал.

Фиона отпи малко от кафето си. Продължаваше да мълчи, само повдигна леко вежди. Предишният й разговор с Дювал не я изпълваше с желание да я улеснява.

Дювал се покашля и продължи.

— Агентката решила да не се обажда на полицията, защото на другия ден заминавала за Ню Йорк, и нямала време за „усложнения“, както каза тя. — Лицето й изразяваше мрачно неодобрение. — Прегледахме и компютъра му, но не открихме никакви заплашителни писма. Надявам се, че когато специалистите прегледат по-внимателно харддиска, може да открият нещо, но не разчитам особено на това. — Тя взе чантата си и я отвори. — Донесох копия на писмата и копие на листовката, която той разхвърля на пресконференцията. — Тя извади няколко прозрачни плика с ксерокопия в тях. — Струва ми се, че стилът е доста характерен и може да се твърди, че авторът на всички тези текстове е един и същ. Смятам да ги предоставя на експерт-лингвист, с надеждата, че предположението ми може да се докаже. — Дювал срещна безизразния поглед на Фиона. Не личеше тя да има желание да й помогне. Въпреки това криминалистката продължи. — Надявах се, че вие можете да ни дадете професионалното си заключение на психолог.

— Заключение за какво?

Дювал изду устни. Не беше очаквала разговорът да мине лесно. Умееше да се справя с открита враждебност. Но упоритата неподатливост на Фиона приличаше прекалено много на собственото й поведение, за да успее да се справи с нея.

— Дали всички тези текстове са написани от едно и също лице. Дали лицето, написало писмата, е в състояние да премине от писмени заплахи към действия. Дали текстовете съдържат улики, които го свързват по някакъв начин с убийствата. Каквото и да откриете, то представлява интерес за мен.

Фиона взе чашата си с две ръце и погледна спокойно Дювал.

— Вие мислите ли, че той е убиецът?

Дювал нагласи с пръст очилата на носа си.

— Това има ли някакво значение?

— Любопитна съм. Ако си спомняте, интересът ми към случая не е чисто академичен — отвърна студено Фиона.

Дювал се намести на стола си.

— Не съм човек, който действа по инстинкт. Работя само въз основа на доказателства и разчитам на професионалния си опит. И именно на тази основа считам, че е много вероятно той да е убиецът. Той е арогантен и прекалено самоуверен. Освен това е крайно самовлюбен. Убеден е, че е скроил безукорен план. Лично аз мисля, че е подготвил всичко много внимателно, с цел да бъде обвинен, съден и оправдан. След това най-сетне ще има възможността да се перчи по медиите, колкото му душа иска. Мисля, че приятелят ви е в безопасност, доктор Камерън.

Това беше достатъчно за Фиона.

— Ще се заема със случая — каза тя.

Дювал постави ръка на пликовете и отвърна:

— Има и още нещо.

Фиона много се дразнеше от начина, по който действаше Дювал. Във всяка нейна дума и постъпка имаше такава студена пресметливост, че Фиона неминуемо започваше да се чувства използвана. Ако не беше личният й интерес случаят да бъде разрешен колкото е възможно по-скоро, никога не би приела предложението й. Сега се подразни от убеждението на Дювал, че след като е успяла да я убеди да стигне дотук, може да я накара да свърши и още нещо.

— Вече е късно, госпожо Дювал — каза тя хладно. — Нека се ограничим с това.

Сара Дювал примигна.

— Не съм дошла тук, за да си губя времето, докторе, нито пък да губя вашето. Много добре познавам работата ви по установяването на статистически връзки между различни престъпления. Ако искаме този случай да стигне до съда, според мен ще е много важно да докажем наличието на връзка между трите убийства. Вече разговарях с колегите от Единбърг и Ирландия, и те се съгласиха да ви предоставят всички материали по техните случаи. Надявам се въз основа на всичко това да успеете да изградите убедителна хипотеза, че трите убийства са извършени от едно и също лице, за да я представим на съда.