Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Жилището й се състоеше от едно много голямо помещение. В единия край имаше врата, която водеше към много малка баня с душ-кабина. Стените на основното помещение бяха варосани, подът беше настлан с тъмна теракота. Една част от помещението изпълняваше функциите на спалня — там имаше голямо легло с табли от извити месингови тръби и няколко закачалки. В частта, определена за дневна, имаше няколко кресла, толкова меки, че бяха почти безформени, и малка стереоуредба. Имаше и ъгъл, отделен за работа — там беше бюрото с компютъра, а стените бяха покрити от горе до долу с лавици, пълни с книги. В друг ъгъл се намираше кухнята, близо до единия от прозорците. Там имаше кръгла чамова маса и няколко сгъваеми стола. До стената беше долепена масичка с портативен телевизор и видео. По стените имаше поставени в рамки рисунки на Кийт Харинг 16 16 Кийт Харинг (1958–1990 г.) — Американски художник, представител на поп-арта, работил и като стенописец, сценограф и скулптор. — Бел.прев. . Те бяха и единственият източник на ярки цветове в помещението.

Тя отвори вратата тържествено, имитирайки приветствени фанфари. Той застана на прага и огледа помещението. После кимна и каза:

— Страхотни плакати. Харесва ми.

Тя затвори вратата зад него и веднага се озова в прегръдките му. Устните им се търсеха, нямаше време да се събличат, само дърпаха трескаво дрехите, които им пречеха, желанието изтриваше от съзнанието им всичко, освен усещането за тялото на другия.

После, докато лежаха на леглото, все още раздърпани и задъхани, но без да се притесняват от външния си вид, Стив попита:

— Какво си предвидила след ордьовъра?

Тери се изкиска и пъхна ръка под ризата му.

— Това не беше ордьовър, а само дребна почерпка за сметка на заведението.

— Трогнат съм от вниманието.

Тери се измъкна от ръцете му и стана. Той следеше с очи гъвкавите й, непринудени движения.

— Предлагам да се разположим по-удобно — каза тя, смъкна роклята си през главата и изрита нанякъде обувките си.

— Приемам предложението.

Стив също стана, извади от джоба си мобилния телефон и пейджъра, отиде до бюрото и ги остави до клавиатурата на компютъра. После попита:

— Къде е банята?

Тери посочи с пръст.

— Там, накрая.

— Да не изчезнеш? — попита той, преди да влезе.

— Не се бой.

Щом Стив затвори вратата на банята зад себе си, тя скочи на крака и отиде до бюрото. Загледа замислено мобилния телефон и пейджъра. Снощното иззвъняване бе разрушило атмосферата на вечерта — и то дори не беше свързано с негов случай, а само го подсети отново за тревогите му за безопасността на неговия приятел. Нещо по-лошо, споменът за Фиона Камерън се беше изправил между тях. Тя не можеше да прецени какво се бе случило между тях в миналото, но инстинктът й подсказваше, че не става дума за обикновено приятелство. Щом чуеше името на Фиона, Стив се променяше, променяше се езикът на тялото му и подсказваше, че нещо повече се крие под повърхността. Днес нямаше да допусне призрака на Фиона в леглото при тях. Импулсивна както винаги, Тери протегна ръка и изключи и мобифона, и пейджъра. При това, убеждаваше се тя, докато се връщаше към леглото, днес беше петък, краят на работната седмица. Ако държеше на връзката си с този мъж, трябваше да разбие навиците му на работохолик. Нищо не й пречеше да започне да осъществява плановете си още от днес.

Сара Дювал стоеше под тъничката струя, която се изцеждаше от душа, и се чудеше защо във всички полицейски участъци, където бе работила досега, душовете винаги са развалени. Беше прекарала последния час в компютърната зала, където подчинените й въвеждаха търпеливо всички показания на свидетели от Смитфийлд. Разпитите продължаваха все още на територията на цял Лондон. Тъй като разпитите на Редфорд оставаха безрезултатни, тя реши да бъде по-настоятелна и в други аспекти на следствието. Излезе от залата едва когато забеляза, че буквите на екрана се размиват пред очите й, като че ли ги гледаше през вода.

Ако изпиеше още едно кафе, можеше да си докара някоя сърдечна криза, затова предпочете да вземе душ. Надяваше се, че една силна, хладна водна струя ще възстанови поне донякъде функциите на мозъка й.

Първите двайсет и четири часа след убийството бяха решаващи за всяко разследване. За лош късмет, тези двайсет и четири часа бяха изтекли по някое време миналата седмица. Следата, по която вървеше, отдавна бе изстинала. Доколкото можеше да прецени, нямаше нито едно свидетелско показание, освен онова на литературната агентка, което би могло да свърже по-здраво Редфорд с престъплението. А дори заплахата към агентката можеше да докаже само наличието на мотив, но не и пряка връзка с престъплението. Единственото конкретно сведение, с което разполагаха, бяха показанията на един шофьор, който твърдеше, че забелязал сребрист джип, може би тойота или мицубиши, паркиран зад ягуара на Джорджия Лестър в деня на изчезването й. Свидетелят не бе видял нито Джорджия, нито шофьора на джипа. Но нямаше данни Чарлз Редфорд да притежава или да е притежавал подобна кола. Тя беше пратила един полицай да проверява във фирмите, които осигуряваха коли под наем, дали Редфорд не е наемал такава кола наскоро.