Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Ще чакам.

Фиона постави внимателно слушалката на мястото й, като че ли тази предпазливост би гарантирала и сигурността на Кит. Разбра, че е уплашена до смърт. Изведнъж скочи и хукна към банята. Успя точно навреме. Несмляните спагети, сосът и червеното вино заплуваха като кървава локва в тоалетната чиния. Напъните за повръщане продължаваха дълго след като вече нямаше какво да повърне. Облегна се назад и седна на пети. Лицето й беше потно, дишаше тежко и накъсано.

Мисълта, че Сара Дювал може да се обади, я накара да стане. Пусна водата в тоалетната и си изми зъбите. Защо се бавеше толкова? Тя прокара пръсти през косата си и се погледна в огледалото. Погледът й беше измъчен, лицето й изглеждаше изпито, сякаш страхът я бе разял отвътре.

— Изглеждаш отвратително — каза тя на отражението си. — Я се стегни, Камерън.

Звънът на телефона я накара да излети като стрела от банята. Връхлетя в спалнята, вдигна слушалката и извика:

— Да, Фиона Камерън слуша. Ало?

— Изглежда, че имаме малък проблем — каза неуверено Дювал от другата страна.

Господи боже, не! изкрещя нещо в нея.

— Какъв проблем? — попита тя с усилие.

— Той не е бил у дома, когато моят служител отишъл там.

Фиона простена.

— Нещо му се е случило.

— Не правете прибързани заключения, доктор Камерън. Моят подчинен призна, че е закъснял с цял час за уговорената среща. Господин Мартин може да е решил, че изобщо няма да дойде. Разбрах от съпруга на госпожа Лестър, че той и още няколко писатели имали намерение да се съберат, за да почетат заедно паметта на покойната. Вероятно това е обяснението за отсъствието на господин Мартин. Вижте какво, признанието на Редфорд отговаря на реалното положение по всички пунктове, с изключение на един. Той се отнася към разпитите като игра, като към някакво състезание по надхитряне. Възможно е да ни подвежда умишлено, точно защото е решен да не дава никакви уличаващи данни. Иска да се измъкне невредим, сигурна съм. — В гласа й не се долавяше и следа от съмнение. — Убедена съм, че господин Мартин ще ви се обади. Опитайте се да не се безпокоите.

— Лесно е да се каже, госпожо главен инспектор.

— Продължавам да вярвам, че сме арестували когото трябва.

— Не виждам какво друго бихте могли да кажете. Прекалено много вложихте в тази хипотеза, за да признаете нещо друго.

— Ако господин Мартин не ви се обади до утре сутринта, позвънете ми.

— Бъдете сигурна, че ще го направя.

Фиона хлопна слушалката. Ръката й трепереше.

— О, господи — прошепна тя. — Моля те, господи, нека не е той.

После започна да крачи из стаята. Шест крачки, завой, шест крачки, завой — като тигър в клетка. Привидната увереност на Дювал не й вдъхна никакво спокойствие. Знаеше, че Кит никога не би пропуснал да й напише нещо. „Мисли, Фиона, мисли!“, повтаряше си тя.

Взе бележника си с телефонните номера и намери номера на Джонатан Луис. Нямаше телефоните на повечето приятели на Кит, но Джонатан и жена му Триш бяха идвали често у тях на вечеря, и затова имаше и телефона им. Триш вдигна слушалката, явно приятно изненадана да чуе гласа на Фиона.

— Джонатан у дома ли е? — попита Фиона.

— Не, отиде на събирането, което организираха в памет на Джорджия. Кит не е ли с тях? — отвърна Триш.

— Предполагам, че е. Аз съм в Единбърг и се опитвам да се свържа с него, но все не успявам.

— Трябваше да се съберат в шест — каза Триш.

— Знаеш ли къде им беше срещата?

— Джонатан спомена нещо за някакъв клуб в Сохо, в който членувал Адам. Но не знам името му. Джонатан каза, че щял да дойде и Кит.

— Сигурно е така — въздъхна Фиона. — Сигурно вече преполовяват втората бутилка. Съжалявам, че те обезпокоих, Триш.

— Не е проблем. Ако е нещо спешно, защо не позвъниш на мобилния телефон на Джонатан?

Фиона си записа номера и го набра веднага щом приключи разговора си с Триш. Телефонът звъня десетина пъти, преди някой да отговори.

Когато най-сетне се включи, до Фиона долетяха звуци, напомнящи на улични размирици.

— Ало? Джонатан? — извика тя. — Обажда се Фиона Камерън. Кит някъде около теб ли е?

— Ало? Фиона? Не, къде е това копеле? Беше обещал да дойде.

— Не е ли с вас?

— Не, нали това ти казвам.

— И не се е обаждал?

— Не, чакай малко — Фиона го чу да вика: — Някой да знае нещо за Кит? Обаждал ли се е да каже защо няма да дойде? — Настана кратка пауза, после Джонатан отново заговори в микрофона: — Не се е обаждал на никого, Фиона. Не знам какво го е прихванало, но не е тук.