Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Фиона отново почувства, че стомахът й се свива.

— Ако се появи, кажи му да ми се обади. Моля те, Джонатан.

— Няма проблем. Спокойно, Фиона.

Той изключи телефона и тя отново остана насаме със страха, който пулсираше във вените й. Изпита желание да крещи, но се насили да разсъждава трезво.

Ако Кит бе следващата жертва на убиеца, той със сигурност щеше да копира убийствата в „Кръвна картина“. Книгата имаше много добра телевизионна адаптация, а освен това отговаряше на модела, по който убиецът работеше досега.

Ако убиецът се придържаше към текста на книгата, Кит би трябвало да е още жив. Кървавият художник оставяше първоначално жертвите си живи, и източваше кръвта им, за да рисува стенописи на местата, където ги държеше затворени. Така че, ако Кит наистина бе следващата му жертва, престъпникът трябваше да го остави жив поне още два дни, за да възпроизведе убийството в книгата.

Оставаше само да прецени къде е отвел Кит.

Беше чела книгата доста отдавна, но си спомняше, че всички жертви на Кървавия художник бяха наемали усамотени вили през последните месеци преди смъртта си. Когато решаваше да убие набелязаната жертва, той наемаше същата вила и ги държеше там около седмица, убиваше ги бавно, източвайки кръвта им, и рисуваше своите гротескни стенописи.

Но тя и Кит никога не бяха наемали вила по време на почивките си. Обикновено, когато успяваха да отделят малко свободно време, заминаваха в чужбина. Къде тогава можеше да е отвел Кит? Къде бяха сега, ако убиецът наистина държеше да следва литературния образец?

На север от Манчестър шосе М-6 бе практически празно. По-голямата част от петъчното движение се бе отклонило по М-55 към Блекпул, или се отливаше в първото отклонение, което водеше към южния край на Езерната област. След стръмното изкачване нагоре по Шап по шосето бяха останали само няколко коли и тук-там по някой камион на път към Шотландия.

В скоростното платно се движеше джип тойота, на цвят тъмносив металик. Движеше се с не повече от осемдесет и пет мили в час — точно толкова, колкото да не привлече вниманието на пътна полиция с висока скорост, но и да не се бави по пътя към крайната цел на пътуването. Беше се отказал от радиото и сега вместо благозвучните гласове на говорителите Би Би Си слушаше аудиокасета с прочит на „Кръвна картина“ от Кит Мартин. Четеше лично авторът. Освен всичко останало, бе добре да си преговори текста, за да не пропусне някои подробности.

Не можеше да си представи по-добър начин да се развлича по време на пътуването.

Главен инспектор Санди Галоуей допиваше чашата „Гаол Ила“, с която традиционно завършваше вечерята си. Близнаците му се бяха качили на горния етаж и сега унищожаваха някаква неизвестна планета с помощта на електронните си игри. Жена му зареждаше миялната машина. Утре сутрин трябваше да се заеме с онази лондонска история. Но „доста е на всеки ден злобата му“, такъв беше и неговият девиз. Затова взе уискито и се разположи пред телевизора да гледа някакъв полицейски филм и да се забавлява да намира грешките в сценария.

Когато телефонът иззвъня, той не му обърна внимание. Но не можеше да не обърне внимание на тийнейджърските крясъци от горния етаж:

— Ей, тате, някаква англичанка те търси!

— О, да му се не види — изръмжа той, надигна се с усилие от стола и отиде в антрето. Вдигна слушалката и изчака щракването, за да се убеди, че горе са затворили.

— Ало, Санди Галоуей на телефона.

— Обажда се Фиона Камерън. Съжалявам, че ви безпокоя у дома. Взех номера ви от дежурния сержант. Не искаше да ми го каже, но да си призная, направо го изтормозих, така че не му се сърдете — думите й се прескачаха, говореше припряно и задъхано.

— Няма проблем, доктор Камерън. С какво мога да ви помогна? Или може би вие сте намерили нещо, с което да помогнете на нас? Още писма в дома на Дрю Шанд?

Фиона помълча. Той я чу как си поема дъх.

— Това, което ще ви кажа, сигурно ще прозвучи параноично. Нали знаете, че живея с Кит Мартин, писателят на криминални романи?

— Да, знам.

— От момента, в който в мислите ми започна да се очертава хипотезата за сериен убиец, ми е ясно, че Кит отговаря идеално на изискванията за негова жертва. Започнах да се страхувам, че може да е набелязан от убиеца. Когато арестуваха Редфорд, всички се успокоихме. Но преди малко разговарях с главен инспектор Дювал и тя каза, че се е появило някакво несъответствие между признанията на Редфорд и действителните находки. А аз не мога да се свържа с Кит. Не отговаря, когато звъня по телефона, не ми е пращал нищо по електронната поща.