Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Възможно ли е просто да се е изолирал, за да работи? — Галоуей се опита да говори спокойно, без нотка на загриженост. Ако имаше някакво сериозно разклащане на обвинението, Дювал трябваше да го е предупредила.

— Днес следобед един от подчинените на Дювал трябваше да вземе показания от него, но когато отишъл у нас, Кит го нямало. Никога досега не се е случвало да не отговори на мой мейл. Работата е там, че ако Кит наистина е следващата жертва, книгата, която убиецът би копирал, е „Кръвна картина“. Той ще го държи скрит няколко дена, преди да го убие.

По гласа й личеше, че не е на себе си от притеснение.

— Разбирам тревогата ви, Фиона — обърна се към нея с кръщелното й име, като се надяваше, че това ще я поуспокои. — Но нищо не доказва, че нещо му се е случило. Може би е излязъл с приятели, да пийнат по нещо в памет на Джорджия Лестър.

— Точно това трябваше да направи. Но аз разговарях с един от приятелите му и той каза, че не се е появил на срещата. Освен това, ако имаше намерение да отиде, щеше да ме предупреди — настоя Фиона.

— Може да са се случили всевъзможни неща. Може да е срещнал стар познат на път към събирането и да са се отбили някъде. Може да е задържан от проблем в транспорта Фиона, ако наистина нещо беше разклатило сериозно обвинението срещу Редфорд, от Централната лондонска полиция щяха да ми се обадят. Можете да бъдете сигурна.

Галоуей искрено вярваше, че тя няма основания да се страхува. Като полицай съзнаваше, че не може да започне издирване в отсъствието на каквито и да било доказателства, че е извършено престъпление. Като мъж знаеше, че невинаги познаваш човека, с когото живееш, толкова добре, колкото си мислиш. Дори да си психолог по професия.

— Случва се съобщенията по електронната поща да се бавят — подчерта той. — Блокират сървъри. Може би той си мисли, че ви е предупредил.

Чу я как въздъхна раздразнено.

— А може би е вече в ръцете на убиеца. Полицията би трябвало да провери дали не е така.

Галоуей си пое дъх и реши да отстъпи малко.

— Ако — казвам само ако — е така, къде би трябвало да го търси полицията?

— Ако се води по текста на „Кръвна картина“, убиецът би трябвало да го откара във вила, която сме наемали преди. Само че ние никога не сме наемали вила за почивка в страната. От друга страна, Кит има една къщурка в Съдърланд, където се усамотява, за да пише. Мисля, че убиецът го е откарал там.

— Къде точно в Съдърланд?

Той долови смущението й.

— Там е проблемът. Не знам точно къде. Разбирате ли, никога не съм била там. Знам само, че е близо до Лох Шин.

— Дори не знаете адреса?

— Не. Когато той е там, си разменяме писма по електронната поща. Той има сателитен телефон, но не разговаря по него, ползва го за записване на съобщения. Имаме чувството, че раздялата ни става по-тежка, когато си чуваме гласовете, разбирате ли. Когато отсъства със седмици, ми се струва по-поносимо да си пишем. — Съзнавайки, че се отклонява и изпада в ненужни подробности, тя бързо се върна към по-практични неща. — Но полицията сигурно знае къде е къщата? Доколкото съм чувала, в планините на север всеки познава всекиго.

Галоуей потърка уста с опакото на ръката си. Страхът й се бе предал и на него и по горната му устна бе избила пот.

— „Близо до Лох Шин“ е много общо описание, Фиона. Обхваща огромна територия. Самото езеро е дълго между петнайсет и седемнайсет мили. Много се съмнявам, че местната полиция може да предприеме нещо тази нощ, дори да успеем да ги убедим, че имат основание да започнат претърсване.

— Трябва да направим нещо! Не можем да стоим със скръстени ръце, докато животът му е в опасност! — Гневът бе изместил страха в гласа й.

— Вижте какво, най-вероятно притесненията ви са неоснователни. А въпросният убиец в романа на господин Мартин — какво прави той с жертвите си?

— Държи ги затворени в продължение на една седмица, преди да ги убие, и източва кръвта им.

— Което означава, че времето ни не е толкова ограничено, както би било, ако се очакваше, че ще го убие незабавно, нали? Освен това, след като вие не знаете къде е къщата, откъде ще знае убиецът? Защо не изчакаме до сутринта? Дотогава господин Мартин може да се прибере у дома. Но ако не се е прибрал, ще се свържем с местната полиция рано сутринта, обещавам ви. Ще се срещнем в Сейнт Ленърдс в седем и половина и ще видим какво може да се направи. Така добре ли е? — тонът му беше успокояващ, но не и покровителствен.

— Не, не е добре — отвърна тя с горчивина, — но нямам друг изход, освен да приема, нали?