Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Бяха направили ужасна грешка. Ужас скова сърцето му. Знаеше отлично какво го чака. В края на краищата сам бе написал сценария.

Преди да излезе от апартамента на Дрю Шанд, Фиона намери лавицата, където Дрю бе държал справочници, и прегледа една карта на Единбърг. Беше решила да се върне до хотела си пеш. Една бърза разходка из града можеше да проясни малко мислите й. Закрачи по улиците на Новия град, край джорджианските фасади, на път към Куийнсфери Роуд, и по лицето и косата й веднага полепна влага. Наоколо нямаше жив човек. Свърна по Дийн Бридж и си достави удоволствието да върви на нивото на короните на дърветата. Под нея, през ефирната пелена на лека мъгла, тук-там прозираха бледожълтите квадрати на прозорците на Новия град. Каза си, че атмосферата е доста призрачна, и ако човек с таланта на Кит или Дрю описваше сцената, сигурно косата й щеше да започне полека да настръхва. Но в този момент, след един ден, прекаран по летища и после в миниатюрната стаичка в Сейнт Ленърдс, тя изпитваше странното усещане за свобода, напълно изолирана от всички грижи, свързани с работата и любовта.

Когато стигна до хотела, почти не й се влизаше. Кратката разходка я беше освежила и й бе създала настроение за нещо по-приятно от постоянни размисли за убийства. Но единствената приятна перспектива, която можеше да й предложи вечерта, бе един телефонен разговор с Кит.

Фиона провери на рецепцията дали няма съобщения за нея. Нямаше нищо. Надяваше се той вече да се е обадил в отговор на едно от съобщенията, които му бе пращала по електронната поща през деня. Реши, че не бива да се дразни. Щеше да позвъни у дома. Надяваше се той да е включил микрофона на секретаря и да прослушва записите — тогава щеше да вдигне слушалката. Отиде в стаята си и поръча вечеря. Докато чакаше, включи лаптопа и провери отново пощенската си кутия. Нито ред от Кит. Не беше обичайно за него. Не бяха си разменили нито дума от сутринта — такова нещо не им се бе случвало много отдавна. Тя хвърли поглед към часовника си и видя, че минава девет. Не бе възможно да работи още. Би трябвало вече да отговаря на телефона.

Набра бързо познатия номер. Пръстите й се препъваха, затова се наложи да набира повторно. Линията беше свободна. Чу едно иззвъняване, после второ, трето, четвърто, пето… После се включи телефонният секретар. Този път записаният му глас не й подейства успокояващо. Тя изчака сигнала.

— Кит, аз съм. Ако си там, обади се, моля те… Хайде, обади се, искам да поговорим…

Напразно.

Докато ядеше поръчаните спагети и отпиваше от виното, Фиона продължи да преглежда писмата, за да е сигурна, че не е пропуснала нещо.

Когато телефонът иззвъня, тя се стресна и изпусна вилицата си. Сграбчи припряно слушалката и каза:

— Ало?

— Говори главен инспектор Дювал.

Обзе я дълбоко разочарование.

— О, здравейте. Очаквах друг разговор.

— Исках да разбера дали има някакво развитие — каза Дювал рязко.

Фиона описа накратко това, което бе свършила. Докато говореше, не чу от другата страна нищо, освен нечленоразделните звуци, които произнася човек, който записва чутото.

Когато свърши, Сара Дювал проговори.

— Така че не сте открили нищо, което да противоречи на теорията, че Чарлз Редфорд е убиецът?

Фиона си каза, че въпросът й е странно формулиран.

— Не, защо? Да не би при вас да има нещо ново?

Тревогата се пробуди като лек бодеж в гърдите й.

Дювал като че ли се поколеба.

— Дребно несъответствие, нищо повече — каза тя най-сетне.

— Колко дребно? — попита Фиона.

Дювал се зае да описва какво бяха открили полицаите в Дорсет и доколко то не съответстваше на думите на Редфорд.

— Когато получим първите резултати от лабораторията, ще можем да преценим дали несъответствието има някаква стойност — заключи тя.

— Но дотогава могат да минат дни — възрази Фиона. — Ако арестуваният е невинен, други хора може да са изложени на опасност. — Особено един човек, допълни тя на себе си, а паниката започна да свива стомаха й. — Ако е така, убиецът ще се чувства в пълна безопасност. Ще е убеден, че може спокойно да продължи с изпълнението на плана си.

А аз не мога да се свържа с Кит.

— Съзнавам, че е така. Правим всичко по силите си, за да открием потвърждение на думите на Редфорд.

— Цял ден не мога да се свържа с Кит — не издържа Фиона.

— Един от подчинените ми трябва да е взел показания от него днес следобед. Ще проверя как е минал разговорът. Може да е споменал, че има намерение да излиза вечерта — Дювал се опита да придаде на тона си увереност, каквато изобщо не изпитваше. — После ще ви се обадя пак.