Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Обичам да ходя на кино също като теб. Какви филми предпочиташ? Знам, че може да не прозвучи много женствено, но аз обичам черните трилъри от рода на «Седем» и «Фарго», както и филмите на Хичкок, «Психо» например. Но сюжетът трябва да е много добър, за да събуди интереса ми. Що се отнася до четенето, не чета достатъчно. Все пак харесвам Патриша Корнуел, Кит Мартин и Томас Харис, а понякога чета и описания на действителни престъпления.

Не познавам Лондон достатъчно добре, затова не мога да преценя къде е безопасно да се разхождам. Напоследък срещам такива ужаси във вестниците, как изнасилват и убиват жени в парковете, че малко се страхувам. Може би някога ще ми покажеш къде обичаш да се разхождаш ти?

Опасявам се, че в работата ми няма нищо вълнуващо — работя като чиновничка в Министерство на земеделието. Живеех в Бекълс, в графство Съфък, но когато почина майка ми, реших да се преместя в столицата. Нищо вече не ме задържаше в Бекълс, защото татко почина няколко години преди мама, нямам братя и сестри, и реших да дойда да търся приключения в Лондон!

Ще се радвам, ако ми пишеш пак, ако считаш, че имаме достатъчно общи интереси, за да се чувстваме добре заедно. Можеш да продължиш да ми изпращаш писма на същата пощенска кутия, защото смятам да я задържа още няколко седмици.

Твоя Айлийн Роджърс“

Блейк бе отговорил веднага.

„Скъпа Айлийн,

Благодаря за очарователното ти писмо. Да, по всичко изглежда, че имаме много общи интереси. Като начало, обичаме едни и същи филми и книги.

Разбирам те, като пишеш, че се притесняваш да се разхождаш сама из лондонските паркове. Живея в Лондон, откакто съм се родил, но много части на града са ми абсолютно непознати и когато ходя там по работа малко се притеснявам. Искам да кажа, лесно е да се озовеш на някое място, което ти изглежда страшно само защото ти е непознато. За жена, особено сама, сигурно е много по-трудно. С радост ще ти покажа някои от местата, които обичам. Познавам много добре Хампстед Хийт, Риджънтс Парк и Хайд Парк, защото често се разхождам там.

Разбирам, че се притесняваш да се срещнеш с непознат, но много бих искал да разговарям лично с теб. Убеден съм, че имаме какво да си кажем. Можем да се срещнем в неделя следобед и да пием кафе някъде. Предлагам ти да се чакаме в три следобед пред «Хард Рок Кафе» на Хайд Парк Корнър. Можеш да ми се обадиш по телефона, за да потвърдиш, ако приемаш.

Моля те, съгласи се да дойдеш. Струва ми се, че тъкмо ти си жената, с която бих искал да се запозная.

Поздрави:

Фиона си каза, че е лапнал удивително бързо стръвта. Не че Хорсфорт бе проявил кой знае какви умения в определянето на подхода. Странното бе по-скоро, че Блейк бе проявил удивителна готовност да установи контакт, и то съзнавайки явния интерес на полицията към него. Може пък да е бил толкова настоятелен именно за това; да е искал да разговаря с някой, който не подозира за последните му неприятности с представителите на закона. За човек, който явно обичаше да държи всичко около себе си под контрол, сигурно е било вбесяващо да бъде заобиколен от хора, които са считали, че знаят за него повече, отколкото са знаели в действителност. Непозната жена, която няма представа, че е бил заподозрян от полицията в извършване на престъпление, сигурно би му подействала успокояващо.

Каквато и да е била причината, операцията продължила. Следовател Ричардс се обадила на Блейк и приела срещата. Фиона отбеляза, че са разговаряли около десет минути. Бъбрили без особено смущение, предимно за филми, които били гледали наскоро, и се уговорили да се видят. При първата среща, както и при всички следващи, Ричардс имала в себе си предавател, и разговорите им се предавали по радиостанция. Двамата били следени дискретно през цялото време.

Ричардс бе играла ролята си добре, с подходяща смесица от нервно притеснение и дружелюбна готовност. Пили кафе, после Блейк предложил да се поразходят из парка, преди да се разделят. Докато се разхождали, й показвал местата, които трябвало да избягва, и други места, където можела да се разхожда спокойно. Изглежда познавал много точно местата, които били открити и добре осветени, както и тези, които били мрачни, обрасли в храсталак, където можел да се скрие човек с лоши намерения. Фиона си каза, че обикновеният човек надали се занимава с такъв анализ, разхождайки се из парка. Точно както хората, преживели пожар, винаги след това проявяват неестествено силен интерес към противопожарната защита, така и само човек, който си е представял парка като място, подходящо и за нещо друго, освен за разходки на чист въздух, би приемал околностите по начина, по който ги приемаше Френсиз Блейк. Този човек гледаше на света като хищник, не като жертва.