Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Стив разпери ръце в опит да я успокои.

— Дори някой да ми бе отпуснал бюджет да те ангажирам, не бих се осмелил да те обидя така.

Кит дръпна един от столовете и седна с лице към облегалката.

— Така е, но не забравяй, че тя ме обича. Аз ще рискувам да я обидя. Хайде, Фиона, нищо няма да ти стане, ако хвърлиш един поглед върху материала от работата с примамката. От чисто академичен интерес.

Фиона изпъшка.

— Единственото, което искаш, е документацията да се търкаля из къщи, за да се ровиш ти из нея — опита тя друга тактика. — Би било от полза за гадните ти романчета.

— Не е честно! Отлично знаеш, че никога не чета поверителни сведения за лична изгода — възмути се Кит.

— Видя ли? — парира веднага Фиона.

Кит се разсмя.

— Важното е ченгето да е честно, шефе.

Стив се облегна на стола си и се замисли.

— От друга страна, ако…

— О, защо не вземете да пораснете и двамата — измърмори Фиона. — Имам много по-важна работа от това да се ровя из гадната операция, организирана от Андрю Хорсфорт.

Стив погледна Фиона. Познаваше я достатъчно добре, за да прецени какво предизвикателство би надвило ината й, а беше в достатъчно отчаяно положение, за да опита.

— Проблемът е там, че следата вече е изстинала. Има повече от година, откак бе убита Сюзън Бланчард, и около десет месеца, откакто престанахме да се интересуваме от други заподозрени, освен Френсиз Блейк. Не искам случаят да остане неразрешен. Не искам децата й да растат, обременени от куп въпроси без отговор. Съзнаваш какво емоционално страдание причинява отсъствието на сигурност. Държа да хвана копелето, което е извършило това. Но имаме нужда от нови улики — завърши той. — И както казва Кит, в най-лошия случай материалът може да ти бъде от полза в академичните изследвания.

Фиона хлопна вратата на хладилника.

— Ужасен манипулатор се извъди — оплака се тя. Но дори съзнанието, че той засяга умишлено слабите й места, не промени нищо. Опита последен вариант. — Стив, аз не съм клиничен психолог. Работата ми не е да изслушвам разказа на този или онзи за тъжния му живот. Аз работя с факти и цифри. Впечатленията не могат да ми бъдат от полза. Дори да седна и да потисна отвращението си достатъчно дълго, за да прегледам всичко, което е натворил Хорсфорт, се съмнявам, че ще мога да направя някакъв полезен извод от всичко това.

— Нищо не пречи да опиташ, нали? — намеси се Кит. — Това не означава, че ще се отречеш от думата си и ще започнеш отново да работиш за полицията. Просто ще направиш на Стив лична услуга. Виж го само. Човекът е съсипан. Предполага се, че той е най-добрият ти приятел. Не искаш ли да му помогнеш да се измъкне от тази каша?

Фиона седна и се приведе напред, така че кестенявата, падаща до раменете коса, скри лицето й. Стив понечи да проговори, но Кит го пресече, казвайки „Не!“ само с движение на устните. Стив сви рамене.

Най-сетне Фиона въздъхна дълбоко и прибра косата си с две ръце.

— Майната му. Ще го направя — каза тя. Като забеляза доволната усмивка на Стив, допълни: — Имай предвид, че нищо не обещавам. Прати ми нещата утре сутринта и ще ги прегледам.

— Благодаря — каза Стив. — Колкото и малки да са шансовете, трябва да се възползвам от всичко, до което мога да се добера.

— Точно така — отвърна тя строго. — Сега може ли да поговорим за нещо друго?

Беше доста след полунощ, когато Фиона успя най-сетне да се добере до леглото си заедно с пътеводителя. Когато Кит се появи откъм банята и я видя какво чете, той повдигна вежди.

— Това да не е елегантен намек, че е крайно време да помислим за почивка извън страната? — попита той, пъхна се под завивката и я прегърна.

— Де такъв късмет. Става дума за работа. Днес получих молба за консултация от испанската полиция. Две убийства в Толедо, които по всяка вероятност са начало на серия.

— Доколкото разбирам, си решила да отидеш, така ли?

Фиона размаха пътеводителя под носа му.

— Така изглежда. Утре ще им се обадя, за да уредим подробностите, но в края на седмицата бих могла да замина за няколко дни без особени трудности.

Кит се търкулна по гръб, скръсти ръце зад главата си и загледа тавана.

— А пък аз си мислех, че планираш романтично пътуване до Торемолинас.

Фиона остави книгата, обърна се към него и плъзна пръсти по гърдите му.

— Ако искаш, ела с мен. Толедо е много красив град. Ще има предостатъчно неща, които да те занимават, докато аз работя. Няма да ти навреди да си починеш малко.