Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Две седмици по-късно открили още един труп. Интервалът беше относително къс, мислеше Фиона. Този път сцена на престъплението беше голямата манастирска църква на „Сан Хуан де лос Рейес“. Тя помнеше масивната квадратна сграда на манастира, гротескните фигури по водоливниците. Спомни си, че точно там един от приятелите й бе забелязал особен водоливник — фигурата накрая представляваше човешко тяло, но от кръста надолу — като че ли притежателят на тялото се е забил в стената с главата напред.

Една от особеностите на църквата бяха окичените по фасадата й вериги и окови — същите окови, с които маврите завоеватели приковавали християните, пленени при обсадата на Гранада. После, когато войските на Фернандо и Исабела отвоювали Гранада от маврите, кралската двойка заповядала оковите да бъдат окачени по стените на църквата в памет на тези събития. Фиона ясно си спомняше как странно се открояваха черните окови върху златистата, пищно украсена и огряна от слънцето фасада на църквата.

Втората жертва беше американец на име Джеймс Пол Паланго, пристигнал тук на следдипломна квалификация по религиозно изкуство. Трупът му бил открит на зазоряване от един уличен метач, който работел около манастира. Когато завил край църквата и започнал да мете павирания двор отпред, вниманието му било привлечено от нещо, което висяло над главата му. Паланго висял окачен на два чифта пранги. В светлината на ранното утро около врата му се виждало нещо лъскаво. После, когато свалили тялото, се разбрало, че е бил удушен с кучешки нашийник. Патологът докладвал отново за упражнено сексуално насилие с гърлото на счупена бутилка. Отново нямало никакви показателни следи. Но в джоба на Паланго бил открит туристически справочник за Толедо.

Полицейските разследвания установили, че Паланго е християнин, евангелист. Произхождал от заможно семейство от Джорджия. Бил се настанил в панорамния хотел, който се извисява над един завой на реката срещу стария град. Според хотелската администрация Паланго вечерял рано, после излязъл с наетата си кола, някъде около девет часа. Колата била открита по-късно в един паркинг срещу Алкасар. В резултат на подробни разпити в околността било установено, че Паланго е пил кафе на Пласа де Сокодовер, в сърцето на стария град, но в общата блъсканица по времето за вечерна разходка никой не забелязал кога е напуснал кафенето, и дали е бил сам или не. Не се намерил свидетел, който да твърди, че го е виждал след този час.

Фиона се облегна назад и потърка очи. Нищо чудно, че майор Берокал бе толкова настоятелен в опитите си да я ангажира. Единствената по-важна информация, която полицията беше успяла да получи от второто убийство, бе, че убиецът е достатъчно силен, за да може да качи трупа на шестдесет и няколкокилограмов мъж по стълба до фасадата на църквата, и че е достатъчно смел, за да си позволи да се занимава с окачването му на публично място. Към материалите имаше записка на майор Берокал, който обясняваше, че след като и последните заведения наоколо затвореха в ранните часове след полунощ, мястото около църквата опустява, и макар че фасадата й се виждаше от прозорците на няколко къщи наблизо, убиецът бе разположил тялото в далечната й част, така че възможността да бъде видян е била минимална.

Тя протегна ръце над главата си, отпусна ги и започна да обмисля получената информация. От професионална гледна точка случаите несъмнено представляваха интерес за нея. Но важното бе да прецени дали е в състояние да даде някакво конструктивно предложение по следствието. Беше работила по различни случаи с полицията на различни европейски страни, и понякога се чувстваше затруднена от недостатъчното разбиране на начина, по който обществото функционираше в тях. От друга страна, в главата й вече се зараждаше някаква представа за убиеца, която би помогнала на полицията в издирването му.

Едно беше сигурно. Докато тя се колебаеше, убиецът вероятно планираше следващото си убийство. Фиона доля чашата си и взе решение.

Тъкмо слизаше по стълбите с „Пътеводител за Испания“ в ръка, когато чу, че се отваря външната врата.

— Здрасти! — подвикна тя.

— Доведох Стив — отвърна Кит отдолу. Манчестърският му акцент бе станал по-забележим под въздействието на алкохола.

Фиона беше прекалено уморена, за да се зарадва на перспективата да пият и разговарят до късно през нощта. Слава богу, беше само Стив. Той беше почти част от семейството, толкова близък, че нямаше да се обиди, ако тя си легнеше по някое време и ги оставеше да продължат сами. Фиона надникна през парапета на стълбите надолу към тях. Най-важните мъже в живота й представляваха странно контрастна двойка: Стив беше висок, много слаб и тъмнокос. Масивното мускулесто тяло на Кит бе причина да изглежда по-нисък, отколкото бе всъщност. Бръснатата му глава лъщеше на електрическата светлина. Тъкмо Стив, с неспокойните си очи и фини ръце с дълги пръсти, приличаше на интелектуалец, докато Кит напомняше по-скоро на патрулен полицай, който работи като охранител в нощен клуб през свободното си време. Сега и двамата гледаха нагоре към нея, с абсолютно еднакви, глуповати момчешки усмивки.