Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Доколкото виждам, вечерята си я е бивало — отбеляза сухо Фиона и изтича надолу. Застана на пръсти, за да целуне Стив по бузата, после отвърна на прегръдката на Кит.

Той я целуна звучно по устните и заяви:

— Липсваше ми.

После се упъти към кухнята.

— Не ми се вярва — възрази Фиона. — Прекарали сте си чудесно по мъжки, погълнали сте възмутителни количества ястия от животински трупове, изпили сте… — тя наклони глава и се замисли — три бутилки червено вино…

— Никога не греши — намеси се Кит.

— … и сте се заели да оправяте света — заключи Фиона. — Много по-добре сте си били без мен.

Стив се разположи на един от кухненските столове и пое чашата за коняк, предложена му от Кит. Приличаше на преследван човек, комуто постепенно се изяснява, че може би се е добрал до убежище. Той вдигна чаша и иронично предложи тост:

— Да пукнат враговете ни. Права си, Фай, но в друг смисъл.

Фиона седна срещу него и придърпа чашата си.

— Струва ми се невероятно — каза тя закачливо.

— Доволен съм, че не дойде с нас, защото си достатъчно нафукана и без да слушаш цяла вечер оплакванията ми, че съм работил с оня задник Хорсфорт вместо с теб.

Стив вдигна ръка, за да покаже на Кит, че конякът му е достатъчно.

Кит се облегна на един от кухненските шкафове, обхванал своята чаша в широките си ръце.

— За фукнята си прав — отбеляза той. Усмивката, която й отправи, показваше недвусмислено колко се гордее с нея.

— Друго си е да те познават отблизо — отвърна Фиона. — Искрено ти съчувствам за днешния ден, Стив.

Преди Стив да успее да отговори, Кит се намеси.

— Можеше да се очаква, че ще стане така. Операцията беше осъдена на провал от самото начало. Като изключим всичко останало, самият факт, че сте действали с примамка, никога не би минал пред съдебните заседатели, дори Блейк да бе лапнал въдицата и да бе изпял всичко. Британските съдебни заседатели никога не могат да преодолеят предразсъдъците си по отношение на подвеждащите обстоятелства. Обикновеният човек, който си пие бирата в кръчмата, счита за нечестно да прилъгвате хората, защото не можете да си намерите доказателства по общоприетия начин.

— Не го усуквай, Кит, ами кажи каквото имаш да казваш — каза саркастично Стив.

— Предполагах, че вече сте стигнали до заключението от аутопсията — опита се да протестира Фиона.

— И още как — отвърна Стив. — Цял ден имам чувството, че съм облякъл власеница и си посипвам главата с пепел.

— Никой не казва, че е станало по твоя вина — подчерта Кит. — Знаем, че големият шеф те прегази. Ако някой би трябвало да се самобичува, това е само той. Но можеш да заложиш пенсията си, че Тефлоновия Телфорд ще успее да се измъкне като Пилат Понтийски. Ами да — поде той снишавайки гласа си до дълбокия бас на шефа на Стив, — редно е от време на време да оставяш решението на по-низшите чинове, но очаквах Стив Престън да се представи по-добре .

Стив бе вперил поглед в чашата си. Кит не му казваше нищо ново, но когато го чуваше от страничен човек, провалът загорчаваше отново в устата му. Утре щеше да се изправи лице в лице с колегите си, съзнавайки, че той ще опере пешкира. Някои от тях бяха достатъчно добре запознати с ведомствената политика, за да преценят, че той е просто предопределен за жертвен агнец, но имаше много други, които щяха да се възползват от възможността да злорадстват зад гърба му. Това бе цената на миналите му успехи. При тежката конкуренция във висшия ешелон на столичната полиция важеше само последният ти случай — успешен ли е бил или не.

— Наистина ли не продължавате да търсите убиеца? — Фиона бе забелязала, че Стив изпада в потиснато настроение и се опита да отклони разговора в по-положителна посока.

Стив вирна бунтарски глава.

— Това е официалната позиция. Действително, всякакви други изявления биха ни накарали да изглеждаме още по-безнадеждни идиоти в очите на публиката. Но аз не мога да приема това положение. Някой е убил Сюзън Бланчард и ти знаеш дори по-добре от мен, че този тип убиец не се ограничава с едно убийство.

— И какво смяташ да направиш по въпроса? — попита Фиона.

Кит я изгледа замислено.

— Въпросът е по-скоро какво смяташ да направиш ти…

Фиона поклати глава, опитвайки се да потисне раздразнението си.

— А, не, номерът ви няма да мине. Няма да ме накарате да се почувствам отговорна. Казах, че никога вече няма да работя с лондонската полиция след тази история, и го казах съвсем сериозно.