Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Той постави ръка на рамото й и я притисна към себе си.

— Изоставам ужасно с книгата, и ако не си тук през уикенда, ще се заключа у дома и ще работя без прекъсване.

— Можеш да работиш в Толедо — ръката й се плъзна по-надолу.

— Щом си там, ще ме разсейваш.

— Ще работя по цял ден. А най-вероятно и нощем, ако съдя по досегашния си опит.

Тя се понагласи по-удобно до него.

— В такъв случай със същия успех мога да си остана и у дома.

— Ще ти хареса — прозя се Фиона. — Градът е много интересен. Кой знае, може и да те вдъхнови за нещо.

— Да бе! Отсега се виждам как пиша роман за испански сериен убиец.

— Защо не? Мръсна работа, ама нали и нея трябва да я върши някой? Мислех си освен това, че ще ти хареса да прекараш няколко дни на място, където сервират страхотна храна… — Гласът на Фиона заглъхна сънливо.

— Понякога мисля и за нещо друго, освен стомаха си — възрази той възмутено. — Нали в Толедо имаше музей на Ел Греко?

— Аха — каза Фиона. — Къщата му е там — беше затворила очи и говореше едва-едва, очевидно потъвайки в сън.

— Е, това вече би оправдало пътуването. Може пък да дойда — каза Кит. Но не получи отговор. Ранното ставане и десетте мили преход из мочурливите земи на Дърбишър си казаха думата. Кит се усмихна и се пресегна със свободната си ръка за романа на нощното му шкафче. За разлика от Фиона той никога не можеше да заспи, докато не се нагълта до насита с ужаси. Но нали, мислеше той, знаеше много добре, че това, което чете, е измислица. Нямаше никакво значение дали е разбрал кой е убиецът, когато най-сетне изгасеше лампата. Убийците, от които се интересуваше, нямаше да извършат ново убийство, докато той не решеше да им обърне внимание.

Самолетът за Мадрид беше полупразен. Без да се налага да го моли, Кит остави Фиона сама на двойната седалка и седна от другата страна на пътеката. Веднага щом излетяха, той включи лаптопа и започна да пише. Уокменът го изолираше от външния свят. На път към летището й бе намекнал, че е крайно време да прегледа дебелия сноп документи, които Стив бе изпратил. Фиона упорито не ги бе докосвала през последните два дни. Оправдаваше се с необходимостта да се запознае с подробностите около случаите в Толедо, но ако трябваше да бъде честна, бе ги проучила основно. Сега вече нямаше никакво извинение, а полетът беше достатъчно дълъг, за да успее да си създаде някаква първоначална представа.

Първата част от материалите започваше със страницата от „Тайм Аут“, където се поместваха личните обяви. При разпита Блейк бе признал, че въпреки връзката си с една стюардеса, която поддържал от известно време, отговарял и на обяви за запознанства. Бе казал, че предпочитал жени, които създавали впечатление за неувереност, защото те винаги били повече от доволни да се запознаят с добре изглеждащ мъж като него. Признаваше, че се интересувал предимно от секс, но не искал да си губи времето с безмозъчни проститутки. Доколкото Фиона си спомняше записа на първите разпити, Блейк бе изглеждал недвусмислено, дори арогантно уверен в привлекателността си по отношение на жените — мъж, който знаеше точно какво иска и нито за момент не се съмняваше, че ще успее да го получи. В никакъв случай не създаваше впечатление на слабохарактерен или неадекватен.

Въз основа на собствената си интерпретация на разпитите Хорсфорт бе съставил няколко различни обяви, с които смяташе, че ще привлече обекта. Първите опити бяха предизвикали множество отговори, но нито един от тях не беше от Блейк.

— Голямо разбиране на душата на убиеца, няма що — измърмори под нос Фиона. Но при втория опит Блейк се беше хванал. Беше отговорил на следната обява: „Двайсет и шестгодишна, стройна, живее отскоро в Северен Лондон, търси мъж за съвместни разговори, разходки и забавления, който да й представи светлините на големия град и възможности за приятно прекарване. Моля приложете снимка“.

Блейк се бе представил като работещ мъж на двайсет и девет години, който обича да ходи на кино, да чете, да се разхожда из лондонските паркове и обича женска компания. Под ръководството на Андрю Хорсфорт следовател Ерин Ричардс бе написала следното писмо:

„Драги Френсиз,

Благодаря за писмото, то ми направи определено най-добро впечатление от всички, които съм получила досега. Признавам си, че малко се смущавам, защото никога досега не съм търсила запознанство по такъв начин. Имаш ли нещо против да си разменим още едно-две писма, преди да се срещнем?