Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Но това изобщо не означаваше, че е убиец. Можеше да е воайор, можеше да обира закъснели минувачи, можеше да е ексхибиционист или изнасилвач и при всички положения реакцията му би била подобна. Но Хорсфорт бе допуснал да бъде убеден, че Блейк е убиец, затова и бе интерпретирал поведението му в съответствие с предварителното си убеждение. Това поне ставаше ясно от бележките на психолога върху проведения разговор. Първата среща на двамата беше напълно безобидна, но и в нея Хорсфорт бе видял това, което бе искал да види.

Тази мисъл потисна дълбоко Фиона. Всякакъв обективен анализ на материала беше предварително обречен на неуспех, защото първите решения, взети от Хорсфорт относно значението на постъпките на Блейк, бяха повлияли върху всички последвали събития.

Срещите продължили, виждали се два-три пъти седмично. На четвъртата среща Ричардс споменала нещо за убийството на Сюзън Бланчард, като говорели за ужасиите, които можели да се случат на една жена в големия град. Блейк бе отвърнал незабавно:

— Бях там същия ден. На Хампстед Хийт. Трябва да съм минавал наблизо, точно когато са я убивали.

Ричардс бе разиграла престорен ужас.

— Господи! Трябва да е било ужасно.

— Тогава не съм знаел нищо. Разбира се, нали иначе щях да повикам за помощ. Но все си мисля, че ако бях избрал малко по-различен маршрут, ако бях минал зад храстите, вместо по пътеката, можеше да се натъкна на убиеца — той очевидно се стремеше да привлече интереса й.

Фиона съзнаваше значението на този диалог. И все пак, той можеше да бъде интерпретиран по друг начин, изводът на Хорсфорт не бе единствено възможният. Според него, като убиец, Блейк изпитвал неудържимо желание да говори за престъплението си, макар и не директно. Фиона приемаше това по съвсем различен начин. Записа нещо в бележника си и кимна.

В края на третата седмица Блейк бе започнал да насочва разговорите на сексуални теми. Намеквал, че е време връзката им да претърпи развитие, че не е достатъчно само да се разхождат, да ходят на кино и по ресторанти. Ричардс се поотдръпнала, съгласно инструкциите, заявила, че иска да бъде сигурна, че наистина си подхождат, преди да реши да спи с него. Това отговаряло на плановете за разговори, навеждащи на сексуални фантазии. Фиона бе съгласна, че този ход на Хорсфорт беше ловък, макар че тя може би не би препоръчала толкова директни разговори. Все пак, той беше практикуващ лекар. В това отношение може би нейният инстинкт отстъпваше на неговия.

Сега бе дошъл ред на Ричардс да насочва разговора, и тя бе предприела необходимото. Казала, че има достатъчен сексуален опит, но бързо се отегчавала от мъжете, с които имала връзки в миналото.

— Бяха толкова предсказуеми, поведението им беше толкова традиционно — оплакала се тя. — Бях решила следващия път да приема връзка само с човек с въображение, който би ми доставил нови преживявания.

Блейк незабавно я попитал какво точно има предвид, и пак съгласно инструкциите, Ричардс започнала да усуква, и казала, че не може да говори за такива неща насред Риджънтс Парк. Обяснила, че следващата седмица заминава на семинар в Манчестър, и че ще му пише за фантазиите си.

— Тук се притеснявам — казала тя. — По-лесно ми е да го напиша. Ако се почувстваш шокиран или отвратен, поне няма да видя лицето ти, нали?

Блейк явно се забавлявал от тази смесица от тенденциозни намеци и смут.

— Хващам се на бас, че нищо от това, което ще ми кажеш, няма да ме смути — отвърнал той. — Обещавам ти, Айлийн, ще ти осигуря много нови преживявания. Ще отговоря на изискванията ти. Само ми напиши това писмо довечера, за да го получа още в неделя сутринта, и аз ти гарантирам, че едва ще дочакаш да се прибереш обратно в Лондон.

Фиона малко се съмняваше. Тъй или иначе, нямаше време да провери дали съмненията й са оправдани. Кит бе прибрал лаптопа си, знакът „Закопчайте предпазните колани“ бе светнал, екипажът заемаше местата си за приземяване. Майор Берокал щеше да ги чака, щеше да я очаква и нова работа, по която можеше да даде полезни напътствия, а не нещо, вече оплескано от нейния предшественик.

Засега темата за перверзните фантазии, които си бяха обменяли Ерин Ричардс и Френсиз Блейк, трябваше да почака.

Майор Салвадор Берокал не ги чакаше в салона за пристигащи пътници. Той стоеше, потрепвайки нетърпеливо, до самата врата на самолета, когато тя се отвори. Очевидно бе изпратил съобщение, така че щом се приземиха, един от стюардите отиде при Фиона и я покани да мине напред, за да слезе преди останалите пътници. Кит ги последва, дари стюардесата с най-чаровната си усмивка и поясни: