Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Той кимна.

— Напълно ви разбирам. Никой не очаква чудеса от вас, доктор Камерън. Но в случай като този се нуждаем от помощта на всеки човек с опит. За вас не е тайна, че когато убиецът взема на прицел непознат човек, стандартната полицейска процедура не върши почти никаква работа. Затова ни трябва поглед от друг ъгъл и разчитаме, че вие ще ни помогнете тъкмо в това отношение.

Фиона повдигна вежди и отклони очи от проницателния му поглед. Извърна се и загледа през прозореца към колите, които се движеха по магистралата. От едната страна се виждаха предградията, които постепенно се издигаха към центъра. От другата, отвъд някакъв строеж, се ширеше червеникавата пръст на равнинните земи в Централна Испания. Земята с цвят на теракота, искрящо синьото небе и мрачните силуети на строителните съоръжения превръщаха гледката в подобие на картина от Де Кирико 2 2 Италиански художник, основател на метафизичната школа в живописта. Ранните му произведения се отличават с тайнствена, почти призрачна атмосфера. По-късното му творчество дава тласък на сюрреализма и особено на творчеството на Салвадор Дали. — Бел.прев. — вибрираща от горещина и скрита заплаха. Незнайно защо Фиона се замисли за сюрреализма, с който се отличаваше въображението на Сервантес. Каза си, че и тя като дон Кихот тръгва на борба с вятърни мелници, за да се опита да отдели фантазиите от реалността, а работата на този неспокоен мъж до нея, също като работата на Санчо Панса, бе да не позволява тя да се заблуди.

— Прочетох материалите, които ми изпратихте — каза тя, пропъди размислите си и отново се обърна към него. — Не съм убедена, че убиецът има предварителни прояви, свързани със сексуално насилие.

Берокал се намръщи.

— Кое ви навежда на тази мисъл? От това, което съм чел, знам, че серийните убийци обикновено имат такава предистория. При това този убиец е упражнил брутално сексуално насилие върху труповете на двете жертви.

— Вярно е. Но и в двата случая насилието е упражнено след настъпване на смъртта. Проникването не е извършено с пенис, а със страничен предмет. Това не изключва изцяло сексуалния мотив — каза замислено Фиона. — Но ми се струва, че в този случай престъпникът не е търсел сексуално удовлетворение. На пръв поглед престъпленията изглеждат свързани с упражняване на власт, но аз ги свързвам по-скоро с идея за оскверняване. С вандализъм — завърши тя.

Берокал се размърда на мястото си. Като че ли за първи път се усъмни, че повикването й като консултант е чак толкова добра идея.

— Ако е така, защо лицата не са обезобразени? — той вирна войнствено брадичка.

Фиона разпери ръце.

— Не знам. Но си мисля, че убиецът е искал жертвите му да бъдат разпознати бързо. Не са били местни жители, затова, ако лицата им бяха обезобразени, идентификацията щеше да отнеме доста време.

Той кимна. Отговорът й явно го задоволи донякъде. Реши да не избързва с преценката си за тази жена, която толкова бързо намираше начин да отхвърли заключенията на общоприетото познание. Усмихна се и каза:

— Може би ще е по-добре да не ви разпитвам дали имате вече някакви оформени хипотези. Ще изчакам да огледате и местата, където са извършени двете престъпления, а после, ако нямате нищо против, ще отидем до местната полицейска централа. Организирах там нещо като контролен център, откъдето водя разследването.

— Не работите постоянно в Толедо, така ли?

Берокал поклати глава.

— Работя в мадридската полиция. Но в градове като Толедо рядко стават убийства, и повечето са обикновено на основата на някакъв местен конфликт. В резултат те нямат никакъв опит с по-сложни случаи и по принцип викат специалист от Мадрид. В големия град има значително повече убийства, за съжаление, и пращат някой като мен, който да организира следствието.

— Вероятно никак не ви е лесно — отбеляза Фиона. — Трябва да стъпвате внимателно на местна почва.

Берокал сви рамене. Пръстите му барабаняха по рамката на прозореца.

— В някои отношения е така. От друга страна, поне на местните криминалисти им е лесно. Ако стане някоя беля, могат да разперят безпомощно ръце и да кажат: „Вината не е наша, онзи столичен дръвник обърка всичко, защото не познава хората тук“. Разбира се, някои от тях проявяват и свръхчувствителност, защото приемат присъствието ми тук като своеобразен упрек към тях. Затова просто се налага да ги ухажвам — очите му се присвиха в иронична усмивка. — Но вие сигурно също познавате тези реакции. И вие като мен и моя екип сте това, което жена ми нарича „гастролиращ пожарникар“.