Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Ще уредя всичко това — той леко се поклони. — Вече забелязах, че погледът ви върху тези неща е доста нетрадиционен.

Фиона се загледа напред, над рамото на шофьора.

— Надявам се да е така. Когато преценявам едно престъпление, аз не го гледам с очите на криминалист. Търся не само осезаемите практически елементи, но и психологическите подробности, които биха свързали това престъпление с някои други. Опитвам се също и да локализирам някаква географска зависимост. Следя и за други признаци, които биха ми казали нещо за престъпника.

— За да разберете как функционира мозъкът му?

Фиона се намръщи.

— Интересува ме не толкова мотивацията. Искам по-скоро да доловя начина, по който той възприема заобикалящия го свят. Мотивацията е нещо подчертано индивидуално. Общото между всички нас е, че градим собствените си личности въз основа на това, което сме научили за света. Затова и начинът, по който един престъпник извършва престъпленията си, е отражение на начина, по който живее целия си живот. По това може да се разбере какво го кара да се чувства добре — физически и душевно. Търся в престъплението поведенчески мотиви, които да ми подскажат как се държи престъпникът в ежедневния си живот.

Тя се усмихна леко и продължи.

— Някои от колегите ми имат по-различен подход, който вероятно ви е познат. Оглеждат престъпленията и започват да търсят комплекс от симптоми в миналото на престъпника, който е довел до определен начин на живот в настоящето. Никога не съм считала този подход за особено резултатен. Прекалено много хора имат много сроден произход и предистория, а далеч не всички стават психопати и серийни престъпници — така че този метод не може да бъде показателен. Не твърдя, че моите методи гарантират по-точен резултат, но при мен недостатъчната ефикасност се дължи на недостиг на обработваеми данни, а не на погрешно избран подход. Няма магическа формула в нашата работа, майоре. Но моята подготовка е толкова по-различна от тази на един полицай, че виждам престъплението задължително от съвсем друг ъгъл. Така съвместният ни поглед става по-ясен, което пък ни дава известно предимство по отношение на престъпника.

— Затова ви поканихме, доктор Камерън — Берокал се приведе напред и заговори много бързо на испански с шофьора. Наближаваха модерен комплекс от жилищни сгради и магазини за мебели и продажба на коли — очевидно някое от предградията. Той извади пакет цигари и го запрехвърля нервно в ръцете си. — Още десет минути. Тогава аз ще мога да си запаля цигара, а вие да се хванете на работа.

— Умирам от нетърпение — усмихна се Фиона мрачно.

Uzqhq dftas stfyg dpqdo agxpn qeaqm ek. Upuym suzpq ufarf qzngf vtmpnq ekmzp rdust fqzuz s…

Представеният документ е кодиран на принципа на елементарна транслитерация (а=м, b=n, и т.н.), и на подреждането на буквите в групи по пет вместо в естественото групиране по думи. Следва препис на декодирания текст. Пунктуацията е добавена за яснота при декодирането. Проверил: Дж. М. Артър.

Никога не съм предполагал, че убийството може да бъде толкова лесно. Много често съм си го представял, но в мислите си винаги виждах нещо кърваво и ужасяващо. В действителност е съвсем различно. Приливът на чувство за власт ти помага да се справиш с всичко. Въображението наистина не може да подготви никого за действителността.

Другата ми грешка бе, че винаги възприемах убийството като част от нещо друго. Истината е, че убийството може да бъде цел само по себе си. Понякога се налага хората да си платят за стореното и единственият начин, по който могат да направят това, е да платят с живота си.

Никога не съм мислел, че ще стана убиец. Животът ми беше подреден. Но после нещо се обърка. Виждах ги как ми се присмиват, как ми натрапват така наречения си успех. Какъв мъж бих бил, ако реагирах безразлично на такава провокация?

Никой не може да предскаже как би постъпил, ако се случи безскрупулни хора да лишат живота му от съдържание. Е, аз никога не съм бил от хората, които седят със скръстени ръце и оставят нещата да се развиват от само себе си. Ще ги накарам да си платят. Ще променя правилата. Но няма да бъда предсказуем в постъпките си. Подходът ми ще бъде изтънчен и ще избирам много внимателно жертвите си.

Този път няма да могат да се престорят, че не съществувам. Няма да могат да ме отпишат. Аз съм този, който ще отпише тях — ще залича имената им с кръв, така че посланието ми да бъде ясно за всекиго. Те са виновни за своя край — това ще бъде посланието ми. Който от слово живее, от слово умира.