Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Затова продължи да се оглежда мълчаливо. Нямаше какво да се каже, освен очевидното, а тя никога не бе обичала да говори очевидни неща.

Берокал посочи местата, където бе текла кръв, и стъпка угарката от цигарата си.

— Когато я открили, лежала в задния край на локвата кръв, не в средата. Това потвърждава предположението, че е стояла права, а той е бил зад нея, когато й е прерязал гърлото. Патоанатомът твърди, че за щастие смъртта е настъпила бързо. После вероятно убиецът е отстъпил назад и е оставил трупът да падне на земята.

— Вагиналните травми са нанесени след настъпване на смъртта, нали? — попита Фиона.

— Да. Изглежда, че той е стоял на колене над трупа. От двете страни на тялото тревата беше полегнала. Разрязал бельото й, вероятно със същия нож. Счупил бутилката в земята и — Берокал се покашля — я вкарал неколкократно, с голяма сила, във вагината. Парчетата от счупената бутилка са нападали от дясната страна на тялото, което пък потвърждава предположението ни, че убиецът не е левичар.

Фиона прекоси просеката, застана от едната й страна и я огледа под ъгъла, под който вероятно я е виждал убиецът.

— Не виждам нищо, което да ми се струва по-показателно от това, за което говорихме по-рано. Сексуалното насилие е извършено след настъпване на смъртта — това е необичайно. Няма никакви признаци за сексуален контакт преди същинското убийство. Убил я е веднага, без никакви встъпления.

Берокал кимна.

— И според вас това е показателно?

— Според мен това говори за чувство на безсилие. Няма признаци за колебание преди нанасяне на удара — това свидетелства за насъбрана ярост. Когато търся подобни престъпления, ще следя за появата точно на тези белези.

Фиона придърпа нагоре панталоните си, клекна и се зае да оглежда пръстта. Не беше особено убедена в смисъла на това занимание. Всъщност научаваше много малко от външния вид на местопрестъплението. Никога не бе открила нещо, което да не е описано в досиетата, които прочиташе след това. Но полицаите очакваха от нея да получи прозрение при вида на мястото, където е бил открит трупа. Това беше някакво суеверие, и още в началото на работата си с полицията тя бе решила да действа съобразно техните убеждения, вместо да предизвиква излишни конфликти.

Тя се изправи.

— Благодаря, че ме доведохте тук.

— Видяхте ли нещо, което не сте знаели преди? — Берокал отстъпи и й направи знак да мине пред него.

От този въпрос се страхуваше.

— Видяното потвърждава едно — каза тя категорично. — Убиецът познава много добре околностите. Това не е място, което би било известно на случаен посетител.

— Местен човек, така ли?

— Мисля, че можем да приемем това със сигурност — каза тя категорично. — Той не само познава мястото, но знае и какво се е случило тук и се е възползвал от преданието.

Чу зад себе си щракането на запалка. Берокал бързаше да навакса нивото на никотина в кръвта си, което сигурно бе спаднало застрашително след едночасова абстиненция.

Когато излязоха от завоя и видяха пред себе си шосето, Фиона спря рязко. Пред тях пълзеше със скрибуцане малко влакче. Мърлявите бели вагончета се тътреха бавно на фона на някакъв глас с тенекиен тембър. Бяха прекалено далеч, за да чуят думите.

— Какво, по дяволите, е пък това? — попита тя, посочи влакчето и се обърна към Берокал.

Той повдигна примирено вежди.

— Наричат го El Tren Real — поясни той. — Кралският влак. Прави обиколки на стария град и околовръстния път туристическа атракция.

Фиона се засмя.

— Трудно ми е да си представя кралското семейство на него.

— Жалка работа — процеди огорчено Берокал. — Не е любимият ми образец на туристическия бизнес в Испания.

Продължиха мълчаливо към колата. Потънала в мислите си, Фиона не обърна особено внимание на живописната панорама на града, която се простираше пред тях.

— Отиваме към църквата — обяви Берокал.

Фиона потисна нетърпението си. Искаше й се най-сетне да започне истинската си работа, а не да си губи времето с огледи на местопрестъпления. Със същия успех можеше да се е прибрала в хотела с Кит. Ползата щеше да е еднаква.

На около двеста фута над панорамното шосе, по което Фиона пътуваше обратно към града, Кит тъкмо отваряше тежките дървени капаци на прозореца, украсени с пищни орнаменти от ковано желязо. В стаята нахлу светлина. Кит подсвирна тихичко при вида на гледката, която се простираше пред него. Хотел „Граф де Оргас“ носеше името на най-прочутата картина на Ел Греко, съхранявана в града, и се извисяваше на Императорския хълм, предлагайки зашеметяваща панорама на Толедо. Пейзажът, подобен на видение, удивително много напомняше на фона на поне дузина други картини на великия художник — почти по нищо не личеше, че от времето, когато са били рисувани, са изминали четири века и половина. Хотелът беше разположен идеално на скалата, която се извисяваше точно срещу крепостта. От стаята им се виждаше ясно целият средновековен град. Кит реши да се поддаде на изкушението.