Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Двайсет минути по-късно таксито го остави на Пласа де Сокодовер — оживен площад, който според пътеводителя бе същинското сърце на стария град. Площадът бе заобиколен от високи, елегантни сгради с капаци на прозорците, но красотата им лъхаше леко на тление. Партерните етажи на сградите бяха заети от кафенета и сладкарници. Кит си каза, че атмосферата му напомня на повечето малки южноевропейски градчета. Жени прекосяваха забързано площада, понесли тежки пазарски торби, старци седяха в кафенетата, пушеха и разговаряха, недорасли хлапета се подпираха по ъглите или се мотаеха около входовете, хвърляха по някой поглед към представителите на другия пол и незабавно започваха да позират, за да им направят впечатление. Но не е било винаги така.

Кит знаеше, че Толедо е бил завоюван първо от римляните, после от вестготите, от маврите — и най-сетне от християните. Макар че става столица на Кастилия и съответно изходен пункт на всички походи срещу маврите, градът е прочут и с мирното съвместно съществуване на различни култури.

Всичко това се изменя след династическия брак на Фернандо, крал на Арагон, и Исабела, кралица на Кастилия, през 1479 година. Изповедник на кралица Исабела е Томас де Торквемада, назначен лично от папата за Върховен инквизитор на Испания.

Кит бе споменал пред Фиона, че се интересува от картините на Ел Греко, които се съхраняваха в Толедо. Но това бе само част от истината. Искаше да се разходи по улиците, където някога е вървял Торквемада — повечето от тях бяха същите, каквито са били и през петнайсети век, дори и по-рано. Надяваше се въображението да го отведе в онази епоха, когато улиците на Толедо са лъхали на страх и омраза, когато брат е предавал брата, ръкоположени божи служители изобретявали уреди за мъчения — толкова здрави, че функционират до наши дни, когато държавата превърнала похода в името на вярата в средство за обогатяване.

Толедо беше град, просмукан с кръвта на своите жители — жертви на завоеватели и на потисничеството на своите. Кит искаше сам да прецени доколко е съхранена тази атмосфера. Не бе никак трудно да изличиш от мислите си образите на съвременността и да видиш града такъв, какъвто е бил някога. Сградите бяха същите, каквито са били тогава — тесни фасади от избелели червеникави тухли и белезникава мазилка, която е виждала и по-добри дни. Между тях се виеха тесни улички. Капаците на прозорците бяха притворени срещу септемврийската горещина, а между къщите бяха опънати въжета с простряно пране.

Часът на сиестата наближи и уличките започнаха да се опразват. Кит не срещаше почти никого, докато обхождаше плетеницата от улички между катедралата и манастира „Сан Хуан де лос Рейес“. От време на време поглеждаше картата си. Търсеше Ла Худерия — стария еврейски квартал.

Изкачи се по многобройни стъпала между високи стени без прозорци и се озова в малка градинка с пейки. Оттук се откриваше фантастична панорамна гледка, но Кит не се интересуваше от съвременни панорами. Седна и се зае да прочиства ума си от заобикалящата го действителност. Погледът му се рееше над бледорозовите керемиди на покривите, но той се стараеше да не вижда телевизионните и сателитни антени. Мислите му потъваха в миналото.

Инквизицията е била създадена, за да утвърди в Испания чистата християнска вяра. Всъщност работата е опирала до алчност и антисемитизъм. По онова време испанските евреи съсредоточили прекалено много власт и пари в ръцете си. И в резултат на това само за дни тесният спокоен, околен и сигурен живот бил заменен от адски кошмар.

Градовете на Кастилия и Арагон трябва да са били обхванати от нещо подобно на масова истерия. Всеки, който имал зъб някому, можел да си отмъсти. Зелена улица за неадекватните, злонамерените и фарисеите, мислеше Кит.

Веднъж обвинен, човек нямало как да се измъкне невредим.

Ужасът трябва да е тровил атмосферата на целия град. Надали някой се е чувствал в безопасност, освен самия Велик инквизитор и непосредствените му помощници. В крайна сметка, имали са специална индулгенция от папата. Ако се случело някой да умре при мъченията или да стане някаква грешка, инквизиторите имали право да дават опрощение един другиму, така че душите им да останат неопетнени.

А сега по улиците на Толедо отново крачеше убиец, събуждаше старите кошмари и хвърляше черната си сянка върху туристическото градче. Броят на жертвите му бе може би незначителен в сравнение с узаконените убийства на Инквизицията, но засегнатите от престъпленията му щяха да страдат също толкова жестоко, колкото са страдали някогашните жители на града. Фиона се занимаваше с това, и Кит не й завиждаше ни най-малко. Тя бе преследвана от собствените си призраци, и според Кит избраната от нея професия не й помагаше да ги пропъди — независимо от нейните твърдения. Той нямаше намерение да я принуждава — тя сама щеше да стигне до този извод, но трябваше да измине още дълъг път. Кит не й завиждаше и за това. Страната на фантазията бе далеч по-уютна.